Изображение: Ancient Origins |
Настоящата статия е интересно доказателство за полярността на всичко на тази земя, във всички нейни аспекти - от физични закони до митология. В древни времена се разказвало за един тъмен космат рогат звяр, който се появявал на вратата, за да бие децата, и ги отнасял с острите си нокти.
Крампус можел да бъде чут през нощта по звука, който издавали копитата му и неговите тракащи железни вериги. Най-странното било, че той бил в комбина със Санта Клаус. Ужасяващият звяр обаче не бил демон. Той бил митичният Крампус, партньорът на Свети Никълъс (познат като Санта Клаус, Дядо Коледа, Крис Крингъл, и др.). Докато сега Свети Никълъс има репутацията на човек, който обича децата, посещава ги на Коледа, определя дали са били добри през годината, раздава подаръци на "послушните" деца, а на немирните - буци въглища, то Крампус играе ролята на опасен съдружник.
Крампус можел да бъде чут през нощта по звука, който издавали копитата му и неговите тракащи железни вериги. Най-странното било, че той бил в комбина със Санта Клаус. Ужасяващият звяр обаче не бил демон. Той бил митичният Крампус, партньорът на Свети Никълъс (познат като Санта Клаус, Дядо Коледа, Крис Крингъл, и др.). Докато сега Свети Никълъс има репутацията на човек, който обича децата, посещава ги на Коледа, определя дали са били добри през годината, раздава подаръци на "послушните" деца, а на немирните - буци въглища, то Крампус играе ролята на опасен съдружник.
Картичка от 1900 г., на която се чете "Поздрави от Крампус!" |
Вярва се, че рогатото, космато и козеподобно чудовище с дълго гневно лице и провиснал остър език посещава домовете на непослушните деца, за да ги накаже. Смятало се е, че той раздавал пердаси и отвличал децата, като ги отвеждал долу в подземното си леговище и ги държал там една година.
Според вековните легенди, ако едно дете не се държи добре, всезнаещият Свети Никълъс щял да разбере и да му изпрати съдружника си, Крампус. Казвало се, че този тъмен партньор с навита опашка щял да се появи на вратата по Коледа, за да накаже лошото дете. Той щял да го бие с вързоп брезови клони, да го линчува с конска опашка и да го хвърли в кош, с който да го отнесе в Ада за една година.
Свети Никълъс и Крампус посещават виенски дом (илюстрация от 1896 г.) |
Ако подаръците на Санта Клаус не били достатъчни за немирника, то репутацията на Крампус и страховитият му външен вид ужасявали децата, принуждавайки ги да се държат добре. Това било доста добра приказка, която плашела децата и ги дисциплинирала.
Историците остават несигурни по отношение на точният произход на Крампус във фолклора, но се вярва, че както Санта, Крампус предшества християнството, произлизайки от нордическите и алпийски традиции, както и от германското езичество. Като много легендарни фигури, включително самият Свети Никълъс, образът на Крампус е еволюирал през вековете и в отделните региони, но преди всичко той репрезентира баланса на светлината и тъмнината, предоставяйки хармония между доброто и злото.
Рисунка от народните приказки на Дядо Коледа , яздещ козел |
В нощта на Крампус, или Krampusnacht - нощта на 5-ти декември, децата в Германия внимавали да не привличат интереса на смущаващия звяр, с надеждата, че Свети Никълъс ще им донесе подаръци на Nikolaustag, 6-ти декември.
Австрийска поздравителна картичка с лицата на Санта Клаус и Крампус |
Според National Geographic, Крампус е смята за син на Хел в нордската митология (Хел, дъщеря на Локи и надзирател на земята на мъртвите). Неговото име произтича от немската дума "krampen", което означава "нокти". Крампус е подобен на някои образи от гръцката митология, като сатирите и фавните, и е изобразяван по пикантен начин в картички от края на 19-ти век, като похотливо преследващ приятно закръглени дами.
Митът за Крампус може да бъде открит в алпийските региони, Австрия, Германия, Унгария, Словения и Чехия, а самата легенда се е разпространила широко из Европа и по целия свят. Семействата традиционно разменят цветни поздравителни картички, наречени Krampuskarten още от 1800-та година, на които е изобразен понякога глуповатият, а друг път зъл Крампус.
В началото на 20-ти век Крампус е забранен от австрийското фашистко правителство, но традицията била съживена с падането му след Втората световна война. И до днес се провеждат традиционните годишни паради, при които млади мъже се обличат като Крампус и бягат из улиците, плашейки с ръмжене и с потракващи вериги минувачите.
Много градове и малки градчета, в стремежа си да съхранят старата традиция, организират прочутия Krampuslauf - голямо събиране на празнуващи, облечени като Крампус, които гонят хората из улиците. Повече от 1200 австрийци се събират всяка година в Шладминг, Стирия, за да се пременят в страховити одежди и да плашат минувачите с пръчки и гръмко звънящи чамове. Брезовите клонки се боядисват в златно и се поставят по вратите, за да напомнят за неговото пристигане.
В допълнение на Крампус, Санта традиционно се наслаждава на посещения при различни домакини, в зависимост от региона и културата, което се отразява на местната история и вярвания. Тези митологични фигури имат много общи характеристики и в общи линии играят ролята на наказващия или отвличащия, в контраст с благородния и щедър светец. Те често държат пръчка или метла, и обикновено са облечени в черни дрипи, и с рошава коса.
Вярвало се е, че елфи, коболди (духове, които населяват домовете и живеят под земята, в пещери и мини - бел. Hypatia) или предхристиянски домашни духове от английската и от скандинавската традиция са носители на подаръци, но те не са със същия висок статус като Свети Ник и неговия партньор. В Германия, Кнехт Рупрехт (Фермерът Руперт, Слугата Руперт) бил старец с дълга брада, облечен в слама или покрит с животинска кожа. Той придружавал Свети Никълъс и носел торба с въглени. Човек можел да чуе приближаването му от звънтенето на миниатюрните звънчета, зашити за дрехите му. Кнехт Рупрехт очаквал децата да могат да рецитират християнски катехизис или да си кажат молитвите, след което им давал плод или джинджифилов хляб. Ако те не били научили уроците си, казвало се, че в най-добрия случай той щял да остави пръчка или парче въглища в обувките им, а в най-лошия - да сложи децата в торба и или щял да ги изяде, или да ги хвърли в река. Рупрехт се превърнал в нарицателно име за дявола в Германия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар