Открит е ръкописа на Лъвкрафт-Худини

Изображение

Слуховете предавани от десетилетия в колекционерските среди и измежду библиофили за съществуването на ръкопис от Х. П. Лъвкрафт със заглавие "Туморът на суеверието" (The Cancer of Superstition), поръчан и написан в съавторство с фокусника Хари Худини, най-после бяха потвърдени. Това изключително невероятно откритие е направено от частен колекционер, който се ровел в архива на вече несъществуващ окултен магазин. Информацията за тази ценна находка е потвърдена от чикагската аукционна къща Potter & Potter Auctions, а самият печатен ръкопис от 31 страници излиза на търг на 9-ти април. Аукционната къща ще отвори наддаването от $13,000, въпреки оценката на ръкописа на $25,000-40,000.

В ръкописа, майсторът на ужаса заедно с най-великият магьосник на всички времена задълбават в древни и съвременни суеверия, пишейки за върколаци, канибали и черна магия, и развиват "примитивистична теория на зараждане на суеверието". Предложеният проект за книга бил временно спрян с неочакваната смърт на Худини на 52-годишна възраст през 1926 г., навръх Хелоуин. Преди открието на ръкописа, било известно съществуването единствено на бледи щрихи и на част от първата глава.

Изображение

Орсън Уелс, който е бил доста навътре в окултизма и в тъмните изкуства, не бил единственият съдружник на Худини. За разлика от талантливият режисьор обаче, Лъвкрафт не бил вдъхновяващ фокусник, нито имал интерес към паранормалното. Вместо това, Лъвкрафт споделял презрението на Худини към безскрупулните спиритуалисти и медиуми, които били модерни по онова време, и целял премахване на техните хищнически измами. Така той също взел участие в написването на "Туморът на суеверието". Всъщност, твърди се, че има още три важни творби на майстора на ужаса, за които се знае, че са изчезнали. Едната творба представлява есе от 15 000 думи за римската архитектура, което се смята за изгубено от бъдещият му спонсор. Вторият ръкопис бил изгубен по пътя му обратно към Лъвкрафт, след отказа за публикуването на списанието "Странни истории" (Weird Tales). Докато тези две творби са художествена литература, то третата представлявала истинско документиране на реални обладавания от духове, а нейната липса е извънредно очебийна.

Инцидентът, описан в изгубения ръкопис, се случил на скромна камериерка в хотел на Бенефит Стрийт, в обичният от Лъвкрафт Провидънс и негово родно място. Младата дама се омъжила за богат мъж, оставяйки трудния си живот в миналото. За нещастие, обаче, един ден, посещавайки старото си работно място, обидили жестоко девойката. Бившата камериерка проклела хотела заедно с неговите обитатели, които започнали да ги мъчат ужасни кошмари. Според сведения, тези кошмари били придружавани от смрад на сяра, толкова съкрушителна, че тя можела да бъде усетена от хората, които споделяли леглото на прокълнатите сънуващи. "По случайност", малко след този инцидент, сградата се запалила и изгоряла до основи, а мястото, на което някога се издигала, често било наблюдавано от Лъвкрафт по време на неговите прословути нощни странствания. В крайна сметка, след поредица от неуспешни и странни случки, се оказало невъзможно да се построи каквото и да е на мястото на изгорелия хотел.

Бенефит Стрийт, Провидънс, Роуд Айлънд

Преди години, когато четох "Некрономикон", имах запомнящ се сън. Сънувах, че съм в старото си училище, в родния си град. Отзад на игрището бяха наредени хора на колене, а до тях имаше ужасни същества. Цветът на реалността бе синкав, все едно гледаш през различен филтър. Самите сгради бяха особени и ужасяващо негеометрични. Атмосферата беше на тотална безнадежност, бездушност и фатален край. Нищо не можеше да се направи. Съществата, които стояха до коленичилите хора, бяха с пипала, точно изкарани от света на Лъвкрафт. Аз бях и участник, и наблюдател. Не се страхувах. Знаех, че всичко това е съществуваща реалност на друга честота и че нищо не могат да ми направят. Съществата се готвеха да одерат хората живи, и нямаше нищо, което можеше да бъде направено за тях. Никакво спасение. Това беше вселената на Кхтулу. На мен ми беше много интересно да наблюдавам и да я изследвам, и в същото време усещах истинността й. Когато дойде моя ред да ми свалят кожата, се събудих. Знаех, че съм била реално там, и че това не е било сън. Това беше напомняне към мен, че всичко което излиза изпод пръстите на твореца, е пресътворена реалност. Писателите и творците като цяло имат способността да проникват в други реалности и да ги докарват до нашата под различна форма. Затова има толкова книги, които са се сбъднали след време. Т.е. всичко написано ВЕЧЕ е написано. Оттогава вече уважавам Кхтулу и не се смея, когато си представям как едно пипало излиза от книгата и търси бонбон посред нощ, защото обича сладко. Все пак, Лъвкрафт е докарал част от вселената му в нашата, нормално е процесът да е двустранен и едновременно с това, там да са се появили шоколадови лакомства. Мостът винаги лежи на два бряга. А самият мост се нарича въображение.