Биологичната трансмутация или историята на един съвременен алхимик

Изображение

Корентин Луи Кервран (3 март 1901 – 2 февруари 1983) е френски учен и инженер, който е най-добре познат с изследванията си на биологичната трансмутация. Неговото любопитство започнало още в ранните му години на учен, докато наблюдавал кокошките в задния двор на фермата. Кервран, като всеки визионер и революционер в своята област, е осмиван и подиграван от научната общност. Неговите идеи всъщност са просто наблюдения на съществуващи в природата процеси, пред чието обяснение науката е все още безсилна. А знаем, че най-добрата защита е атаката, както историята помни.

Изображение

Кервран е заемал високи позиции във френското научно общество. Той е бил член на Нюйоркската академия на науките, Директор по конференциите в Парижкия университет и др. В своите трудове от 1959 до 1983 г. Кервран синтезира идеите си за биологичната трансмутация. Най-популярни от тях са: "Биологични трансмутации" (1962), "Доказателства в геологията и във физиката за трансмутациите на слабата енергия" (1973) и "Биологична трансмутация и съвременна физика" (1983).

Кервран смятал, че процесите, които се случват вътре в тялото не могат да бъдат разглеждани отделно във външна среда. Повечето традиционни учени, обаче, остават скептични и враждебно настроени към неговите изследвания. Биологичната трансмутация съществува и не може да бъде отречена. Тя стои в ядрото на живата природа, която не може да функционира без нея.

Революционното било, че според известната научна мъдрост, човек не може да трансмутира елементи (перманентна промяна в ядрото), освен ако не се вложи огромно количество енергия - със сигурност не и с микроволтове и миливолтове, който процес живите организми изпълняват посредством електромагнетизъм. Всъщност, този ефект е широко разпространен всред живите организми. Както посочва Кервран, почвата в Бретания не съдържа никакъв калций. Въпреки това, всеки ден една кокошка снася нормално яйце с нормална черупка, богата на калций. Кокошките кълват слюда от почвата, а слюдата съдържа калий. Така изглежда, че кокошките имат способността да трансмутират калий в калций:

39
19K + 1
1H → 40
20Ca

Според изследванията, кокошки, на които им е спрян калция от диетата, но не и калия, остават в перфектно здраве и снасят нормални яйца. Кокошки, на които им е спрян и калия, и калция, са болнави и снасят само яйца с мека черупка. Ако на болните кокошки им се позволи да кълват само слюда - нещо което те така или иначе правят с голямо желание, здравословното им състояние се нормализира. Кервран постулира, че трансмутацията на елементите е лесна за пресмятане посредством събиране на атомните им маси и атомните им номера.

По-интересното генерално изследване на Кервран е свързано със съвместната му работа с японският учен Осава, който превежда трудовете му за японската научна публика. Кервран открива, че биологичната трансмутация може да бъде изразена с принципите на диадата Ин-Ян. 

Според източната философия, излишъкът на Ян поражда Ин. Така Кервран показва, че натрият (Na), бидейки елемент с изразени качества Ян, може да се трансформира в калий (K), който е Ин-елемент, при работници, изложени на горещо и сухо време. Те приемат много солена храна и екскретират голямо количество калий.  

Основни принципи

Реакциите от комбиниране при повечето изследвани биотрансмутации довеждат до класифициране, което може да се разглежда под призмата на философията Ин-Ян. Тук са изложени основните комбинации:

1) Трансмутации включващи водород (Н) не променят характера на получения от трансмутацията елемент. Той остава ин или ян, в зависимост дали първоначалният елемент е бил ин или ян. Примери:

    Na + H = Mg    

K + H = Ca
Mn + H = Fe
P + H = S

2) Кислородът (O) е доминантен. Реакция с кислород, който е ин-елемент, води също до ин-елемент. С други думи, ако изходният елемент е ин, крайният продукт ще бъде също ин. Ако изходният елемент е ян, крайният продукт ще бъде отново ин. Или, реакция с изходен елемент кислород, винаги ще дава ин-елемент. Примери:

O + O = S

N + O = P
Na + O = K
Mg + O = Ca

C + O = N₂ – Si

Всички трансмутации включващи Н не би трябвало да са възможни. Те представляват биологични парадокси. Това обяснява защо учените не го изследват, поне не до момента:

S (ин) + H (ян) = Cl (ин)

Освен това, няма наблюдения водородните катиони, които са ин, да дават ян. От друга страна, възможни са следните реакции:

Al (ин) + H (ян) = S (ин)

Не е възможно директното превръщане на:

C (ян) + H (ян) = Zn

Накратко, принципът може да бъде изложен по следния начин:

Ян+ H = Ян 

Ян + O = Ин

Ин + H = Ин 

Ин + O = Ин

Тази хипотеза изгражда мост между източната философия и западната наука. Всъщност, биотрансмутацията и трансмутацията на елементите (алхимия) като цяло има своята история. 

Луи Никола Воклен, виден френски химик, открил, че пилетата могат да произвеждат повече калций в яйчените си черупки отколкото са приели с храната. Следователно, те би трябвало да бъдат способни да "създават" калций, или телата им биха били в тотална липса на този елемент. Един от неговите съвременници, обаче, Антоан Лоран Лавоазие, прочутия "баща на химията", постулирал, че нищо не се създавало. Така химията се фиксирала върху представата, че комбинациите на елементи могат да се сменят помежду си, но самият елемент не можел да се трансформира в друг. Пропукването на тази солидна теория започнало с откритието на радиоактивността. Но все пак, основните идеи на химията продължавали да твърдят, че един елемент не може да се трансформира химически. Това можело да стане само посредством бомбандирване с елементарни частици.   

Преди повече от век, химик на име Албрехт фон Херцеле доказал, че покълващите семена  по някакъв странен начин трансмутират елементи в целия процес. През 1873 г. Фон Херцеле публикувал книгата The Origin of Inorganic Substances, в която показва изследване, доказващо, че растенията постоянно създават елементи. Дори по-рано, през 1822 г., един англичанин на име Уилям Праут изучавал кокоши яйца в инкубатор. Той открил, че кокошките, които мътят, имат повече калций в телата си, отколкото е имало първоначално в яйцето. Друг френски учен, Хенри Спиндлер, открил, че даден вид водорасли (Laminaria) може да създава йод. Немският учен Фогел отглеждал семена на кресон в чашка. Не им давал нищо друго, освен дестилирана вода. Когато пораснали, те съдържали повече сяра, отколкото имало първоначално в самите семена. 

Двама британски учени, Лоус и Гилбърт, също открили, че  растенията могат да "извличат" повече елементи от почвата, отколкото тя всъщност съдържала. Баранжер провелэхиляди експерименти в областта на растителната трансмутация на елементите. Той доказал, че трансмутациите наистина се случвали. Той открил също така много фактори оказвали влияние върху трансмутационния процес при покълналите семена: времето на покълване, вида светлина, на която са изложени, фазата на луната и др. 

Никой от тези експериментатори не е разбирал трансмутационния процес извършван в живите организми. Но те доказали без съмнение, че процесът съществува всеобщо.

 

 Източници: Cheniere.org   Biological Transmutations