 |
| Изображение |
Йохум Магнус Егертсон бил странен човек. През целия си живот исландският поет и писател, роден през 1896 г. и нарекъл себе си Skuggi или "Сянката", често критикувал държавните власти, както и културния елит и предизвиквал конвенционалните вярвания за исландската култура и история. Той твърдял, че притежавал 27 страници от изгубена книга, написана тайно и наречена Gullskinna или "Златната кожа", която, според легендата, не я хваща огън.
Така че, това обяснява факта, че Егертсон прекарал 30 години в проучване на нордическите заклинания, прерисувайки изображения от 80 стари ръкописа, за да създаде своята книга за бяла магия, Sorcerer’s Screed, публикувана през 1940 г. След успешно преиздаване на книгата на исландски през 2013, исландският издател Lesstofan направи книгата достъпна на английски език за първи път в историята й.
Всяко заклинание се състои от символ, наречено строфа, което е придружено от руни, които опосредстват заклинанието. Руните имат дълга история в Европа и още по-дълга в Исландия, която не преминала към християнството и латинизацията поне 100 години след тяхното масово разпространение. И дори тогава, руните продължили да се използват няколко века след това. "Руните, така наречената азбука fuþark, обикновено били издълбавани върху камък или дърво, и винаги съдържали някаква сила в себе си", разказва Þorsteinn Surmeli. След Реформацията, когато последният католически свещеник в Исландия и неговите двама сина били обезглавени, използването на магически заклинания станало още по-важно, въпреки стриктната забрана на лутеранската църква. Периодът между 1654 и 1690 г. е наречен Епохата на магията, заради големият брой случаи, свързани с използването на магически символи.
Близо 200 човека били обвинени в практикуване на магия или за притежание на магическа книга, а повече от 20, от които повечето мъже, били осъдени на смърт и изгорени на клада. "Повечето от тези случаи имат връзка с бялата магия и с начините за практикуване на магия за своя собствена изгода, но не задължително за причиняване на вреда на другите", разказва Surmeli.
Въпреки че последния случай в Исландия на обвинение в магически практики бил през 1700 г., Surmeli казва, че "магията винаги е била част от исландската култура. И бих оспорил твърдението, че исландците все още използват заклинанията по някакъв начин. Може би не както преди, но ние пазим традицията жива. Тя е част от нашата идентичност и затова обичаме да се обръщаме към заклинанията, използвайки ги в декорации, татуировки, публикуваме ги в книги... Това е част от образа на викинга, който е бил част от исландското население от създаването на държавата."
Оригиналното издание на Sorcerer’s Screed било написано изцяло на ръка, и никой не бил сигурен колко време е отнело това. Първоначално издателството планирало да направи фотокопие на всяка страница, и след това чули за Арнар Фелс Гунарсон - студент по графичен дизайн в Исландската академия по изкуствата. По-късно той самият се включил в проекта и илюстрирал всяка строфа и руна, който проект се оказал и финалният му за Академията. Издателската къща публикувала исландската версия на Sorcerer’s Screed през 2013. Книгата бързо се разпродала. Английската версия, публикувана през лятото на 2013, до момента е преиздавана два пъти. Surmeli споделя, че реакциите били невероятни. "Туризмът в Исландия се увеличил в последните години и туристите изглежда искат книги за традиционната исландска култура. Дори чухме за туристи, които са купили книгата и са се отправили директно към най-близкото студио за татуировки. Всъщност това направиха и доста хора от издателството. Не е ли страхотно!"
Заклинанията в Sorcerer’s Screed обхващат всичко от защита от удавяне, през духове и любовни магии, до успокояване на овце. Егертсон е имал намерение да издаде и книга за черната магия, но така и не успял засега. "Светът на символите и магията е огромен и може би той е усетил, че Sorcerer’s Screed е достатъчна", казва Surmel. "Или може би е смятал, че една такава книга би била прекалено опасна за обществото." Можете да закупите книгата тук.
Ето и част от самите строфи. Имайте предвид, че самите заклинания са трудно преведими, поради разликите в езиците и много често тяхната употреба всъщност би била безрезултатна, поради характеристиките на ареала, в който се използват. Лично аз вярвам, че трябва доста да си усетил особеностите на дадена култура, за да използваш каквито и да е техни заклинания.
1. Строфа на духовете.
"Издълбайте тази строфа върху дъб или норвежки смърч и ще видите духове."
2. Строфа за вдигане на мъртвите, за прогонване на зли духове или поваляне на дух.
"Напишете тази строфа върху скалп на кон, като използвате смес от кръв на тюлен, кръв на лисица и човешка кръв. Кажете това заклинание, когато искате да използвате строфата:
"Гъста кръв, борците се изтощават,
Народът понася с търпение векове на трудности,
огромно разрушение, мъжете умират,
богатството е изгубено, бедстващите са изоставени.
Опасности подкопават страха на хората,
буря след буря, белязани от нещастие,
тежко разкаяние, безмилостна война.
Зла прокоба владее света."
3. Заклинание за заспиване.
"Издълбайте строфата върху дъб и оцветете вдлъбнатините със собствената си кръв. След това я оставете скришом над фонтанелата на главата на човек."
4. Предсказателно огледало.
"Разкрива минало и бъдеще за години и векове в целия свят. Тази строфа се изписва върху телешка кожа, която никога не е била излагана навън под открито небе, с водата от вътрешността на окото на гарван, и с кръвта от сърцето на мъж и жена, които са се обичали с цялото си сърце, но никога не са консумирали любовта си. След това строфата трябва да бъде изрисувана с перо от крещалец. Разпръсква се смирна върху цялата строфа. Когато тя изсъхне, отидете до поточе, чиято температура остава постоянна през зимата и през лятото, и над което не е прелитала птица през този ден, и ударете водата с нея, като задължително обърнете строфата надолу. Оставете я да лежи неподвижно във водата, докато обикаляте потока четири пъти в посока обратна на часовниковата стрелка. Извадете строфата от водата и надникнете през нея, и този който я е изписал ще може да вижда, ако желае, какво се случва по целия свят, назад и напред във времето, във всички четири основни посоки. След това строфата се затваря в амнион и се изважда само при употреба."
5. Строфа на Луната
6. Строфа на сънищата.
"Тази строфа се издълбава върху лигнит с гръбначна кост на бодлива акула, когато луната е на три нощи, и се поставя под главата ви. След това ще сънувате каквото пожелаете."
7. Строфа за работа с мъртвите.
"Тази строфа трябва да се издълбае върху дъб, а вдлъбнатините запълнени с кръв. Кръвта трябва да е взета от палеца на десния крак и от палеца на лявата ръка, и след това да се постави върху гроба. Обикаля се около църква три пъти по посока на часовниковата стрелка и три пъти обратно на нея. Наблюдавайте внимателно, за да сте сигурни, че излиза пръст или кал от гроба три пъти, и на третия път е от изключителна важност да сте готови да получите духа, защото тогава той ще си покаже главата. Незабавно го хванете за гърлото и стиснете здраво. Дръжте го така докато той не ви помоли да го пуснете. След това приложете необходимите методи и кажете на духа какво се иска от него да направи. Ако искате духа да се съживи и да се изпрати на далечно разстояние, трябват по-сериозни методи и повече от един магьосник."
Както сами виждате, т.нар. "бяла магия" на исландците е доста хардкор, и само можем да предполагаме какво може да предложи черната :) Заклинанията тук са предоставени с информативна и чисто изследователска цел по повод на фолклора на Исландия, и нямат за цел практикуване, най-малкото поради грешки в превода и доста изпусната информация по истинското им прилагане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар