В търсене на Джон Дий

 

Джон Дий (13 юли 1527-1608/9) е една от най-влиятелните личности, оформили световната история. Освен личен съветник на Елизабет I, Джон Дий е изключително енигматична личност, основоположник на еноховата магия, както и бележит математик, астролог, астроном и алхимик.

Дий е бил много методичен в своята работа, а неговите най-известни магически предмети са черното обсидианово огледало и кристалната му топка, с която е комуникирал с ангелите. Тези предмети бяха включени в изложбата на Кралската лекарска колегия през януари 2016.

Обсидиановото огледало, кристалната топка на Дий, восъчни окултни печати и полиран диск, собственост на Британския музей

Освен тези предмети, съществуват още 47 оцелели книги от общо 100-те труда на Дий. Те включват математически текстове, философия, история, астрология, криптология и алхимия. Джон Дий е също толкова човек на науката, колкото и окултен изследовател. Малко се знае за факта, че Дий, със своите математически и астрономически знания е помогнал за навигацията на кралските кораби по време на Великите географски открития. Той е притежавал изключителни навигационни умения.

Портрет на Джон Дий от 17-ти век, непознат художник, Национален военноморски музей Гринуич 

Дий създал и изгубил една от най-големите частни библиотеки в Англия през 16-ти век. Той твърдял, че притежавал над 3000 книги и над 1000 ръкописа, които съхранявал в дома си в Мортлейк близо до Лондон, градче на брега на Темза. Докато пътувал из Европа през 1580 г., той поверил грижата за своята библиотека и лаборатории на зет си, Никълъс Фромонд. Но според Дий, Фромонд продал библиотеката веднага след неговото заминаване, или организирал изнасянето на всички книги. Дий бил съкрушен от разрушаването на библиотеката. По-късно той възстановил някои трудове, но повечето останали безвъзвратно изгубени.

Понастоящем е известно, че голяма част от книгите на Дий станали собственост на Никълъс Сондър. Малко се знае за него, както и дали той лично е откраднал библиотеката на Дий. Възможно е да е бил негов ученик, тъй като се смята, че наличието на няколко копия на книги в библиотеката на Дий предполага наличието и на негови ученици. Сондър със сигурност е знаел, че книгите му са принадлежали на Дий, тъй като са видни опитите за заличаване подписа на Дий с неговия собствен отгоре. По-късно колекцията на Сондър преминала в ръцете на Хенри Пиерпонт, маркиз на Дорчестър и страстен библиофил. След неговата смърт през 1680, семейството му предоставя цялата библиотека на Кралската колегия, където се съхраняват и до днес.

Огледалото на Клод, един от емблематичните магически предмети на Джон Дий, представлява черно стъклено огледало, което било аксесоар предимно на артисти, пътешественици и художници. То е наречено на името на художника пейзажист Клод Лорен (1600-1682). Счита се, че Дий използвал своето огледало на Клод подобно на кристална топка, с което да предсказва бъдещето. Според архивите на музея, този предмет е принадлежал на Лейди Бети Жърмейн, от която преминава в Дюкът на Аргил и по-късно в ръцете на Хорас Уолпоул. През 1937 огледалото се присъединява към колекцията на Историческия медицински музей.

Кристалът на Джон Дий е обработен виолетов камък в обков. Дий твърдял, че кристалът му бил даден от ангел Уриел през 1582, който дал инструкции на него и на асистента му Едуард Кели как да изработят философския камък - ултимативната цел на всеки алхимик. Той вярвал, че притежавал способността да контактува с ангели и духове, и твърдял, че няколко негови книги му били продиктувани от ангели. Кристалът бил предаден на сина на Дий, Артър Дий (1597-1651), който го дал на Никълъс Кълпипър (1616-1654) като награда за излекувания му черен дроб. Кълпипър бил лекар и алхимик, който използвал камъка при лечения на заболявания до 1651 г., когато съобщил, че някакъв демон излязал от камъка. Предметът преминал в колекцията на Историческия медицински музей през 1936 г.

В изложбата миналата година е било изложено и факсимиле, написано от Никълъс Кълпипър, относно кристалът на Джон Дий. Било е написано на 7-ми март 1651 (преди точно 366 години) на латински и предоставя историческа справка за кристала и как Кълпипър го е придобил. След това попада в колекцията на Музея, през 1922 г.

Според последните анализи с рентгенови лъчи на картината на Хенри Гилар Глиндони, наречена "Джон Дий в изпълнение на експеримент пред Елизабет I", се разкриват скрити образи, което подсилва мистериозния ореол на английския окултист.

Изследването е направено от Кралската лекарска колегия по повод на миналогодишната изложба в чест на Джон Дий. Според откритото скрито изображение, на самата картина Джон Дий стои в средата на кръг от човешки черепи.

Това е изключително интересно откритие, което е напълно закономерно и в духа на Дий. Твърде възможно е самият художник да не е подозирал за тези скрити образи, а те да са резултат от енергиен отпечатък на Дий, вследствие на самия ритуал.

Според Института Смитсониън, след смъртта на Елизабет I артистите започнали да изобразяват Дий като смахнат глупак. Учените смятат, че това може би е вдъхновило Глиндони да добави черепите в картината си, вероятно в синхрон с манията по смъртта през Викторианската ера. Но остава въпросът защо те са скрити и остават скрити за невъоръженото око. Освен черепите, били променени и други аспекти на картината. Можем да видим асистента на Дий, медиумът Едуард Кели, както и буркани и други сферични предмети пред масата до Дий.

Не по-малко интересен е животът на Артър Дий (13 юли 1579-1651), най-големият син на Джон Дий от третата му съпруга Джейн, дъщеря на Бартоломеу Фръмонд от Ийст Чийм. Артър придружавал баща си по време на пътешествията му из Германия, Полша и Бохемия. След завръщането му в Англия, Едуард Грант му бил назначен за ментор. Установявайки се в Лондон с намерението да практикува медицина, на вратата на къщата си той поставил списък с лекарства за определени заболявания. Кралската лекарска колегия веднага го привикала да дава обяснения за това свое действие, но няма сведения какъв бил резултата. 

Посредством препоръките на Джеймс I, Артър бил назначен в кралския лекарски екип на Цар Михаел I Руски. Артър Дий останал в Русия за около 14 години, основно в Москва. Там той написал известния си труд Fasciculus Chemicu, сборник от трудове по алхимия. Връщайки се в Англия след смъртта на съпругата си през 1637 г., Дий станал личен лекар на Крал Чарлз I. Когато се пенсионирал, Дий се установил в Норич, където се сприятелил със Сър Томас Браун. Неговото приятелство с Браун е малко изследвано, но критиците спекулират в каква ли степен творчеството на един от най-великите литературни умове на 17-ти век е повлиян от Артър Дий, тъй като с времето самото творчество на Браун дава сериозни индикации за интерес към окултното, ангели и демони.

Артър Дий умира през септември или октомври 1651 г., като е погребан в църквата Св. Георги, Норич. Той имал седем сина и шест дъщери. При смъртта му по-голямата част от алхимичните му ръкописи са предадени на Сър Томас Браун. 

В началото на 20-ти век Распутин открадва голяма част от текстовете на Джон Дий, които Артър Дий превежда на руски. По-късно те са придобити от Романови и върнати в Имперската библиотека в Москва.