Тази статия има за цел да изясни, че Дракула не е някакъв си прякор на кръвопиец, а фамилия на истински княз, който се е подписвал под това име дълго време преди саксонците и един ирландски писател да го трансформират в нарицателно за дявола.
*Забележка: Понятията „османци” и „турци” са използвани взаимнозаменяемо само за целта на настоящата статия.
Много хора бъркат бащата, Влад ІІ Дракул, със сина Влад ІІІ Дракула. По времето на Влад Дракула, борбата за трона се е водила между две фамилии: Данещи (в превод семейството на Дан) и Дракулещи (семейството на Дракул). Когато Влад ІІІ дошъл на власт, той се нарекъл Влад ІІІ Драгулеа, подписвал е документи с това име (исторически доказано), и това име не значи „дявол”.
Името му значи „синът на Дракона”, на името на баща му, Влад Дракул (Дракона). В старорумънския език, наставката „–еа” означава „синът/дъщерята на”. А какво значи името на бащата на Дракула – Влад Дракул? Той пък получил своето име през 1431 г. с приемането му в Ордена на Дракона.
Орденът бил създаден през 1408 г. от унгарският крал Сигизмунд по искане от папата. Мисията на ордена била борба срещу враговете на християнството – исляма и еретизма, като под еретизъм се разбирало всяка религия, различна от римокатолическата църква, включително и православната църква. Членовете на ордена били само католици, а основният език, на който говорили бил латинския. Латинското име на ордена било Societas Draconis (Draconis – латинското име на съзвездието Дракон). Объркването на понятията произлиза от факта, че навремето румънците са имали една дума за всички демонични същества – „drac”[1]. За да утвърди своя статус, Влад Дракул използвал дракона в изобразяване на гербове и печати и дори сечал монети със същия знак.
Името на младия Дракула се появява за първи път в документ от 1437 г., докато прозвището му Tepes[2], в превод „Набучвача” се среща за първо във Влахийски хроники от 1574 г. Османците го наричали така, защото любимото му мъчение било набучване на кол (Казъклъ Бей). Това наказание е от азиатски произход, в античността асирийците го използвали да екзекутират затворници, за което свидетелстват барелефи. Колкото до първото му име, Влад, то произлиза от славянската дума „волод”, което значи „сила”. Думата „волод” също така е основа за недвузначната румънска дума „войвод”.
Оскъдни са историческите сведения за живота на младия Влад ІІІ Дракула. Историците предполагат, че е бил роден или в края на 1430 г. в Нюрмберг, или в началото на 1431 г. в Сигишоара. Знае се със сигурност, че неговият баща, Влад ІІ, е живял в Сигишоара от януари 1431 г. нататък. Влад получава много добро образование: владеел отлично немски и латински и е имал познания по старославянски (църковнославянски), а може би и гръцки.
Според византийски хроники, отоманците още от ранно детство отвеждат за еничари Влад и Раду Красивия – двамата[3] сина на Влад ІІ Дракул, уж като залог да не атакуват Влахия. В същото положение поставили и младият албански аристократ Георги Кастриота от Кружа. Султан Мурад ІІ избира румънския принц Влад и албанския му другар за другари на сина му Мехмед, роден през 1432 г. (познат в историята като Мехмед ІІ Завоевателя, тъй като завладява Константинопол през 1453 г.). Така, тримата млади принцове изучавали заедно философия, точни науки, турски, гръцки, иврит и латински и получили отлично военно образование в султанския двор. В султанския двор фактическото управление на бъдещия султан започвало на възраст от 10 до 12 години с назначаването му за управник на провинция от Османската империя. Той трябвало да изпълнява всичките си задължения на владетел, което включвало главнокомандващ армията по време на война и мир, администриране и изпълнение на наказанията. Младият принц Влад, който бил приблизително на същата възраст като Мехмед, придружавал бъдещият султан и на тази му служба. Така Влад научил из основи философията и организацията на османското военно дело, които по-късно приложил и на практика.
През 1448 г., младият Дракула се завърнал у дома. Той бил едва на седемнадесет, а вече бил зрял мъж с богат житейски опит. Султанът решил да помогне на Дракула да си върне трона от Дан ІІ, който бил от фамилията Данещи. Възползвайки се от факта, че Дан ІІ е далеч с армията си, а защитните сили на Влахия били слаби да удържат мощна атака, отоманците заедно с партизани от фамилията Дракулещи назначили Дракула за управник на Влахия.
След като Влад превзел трона на Влахия, той започнал авторитарно управление. Липсата на такова при предишните управници на Влахия съсипало икономиката на княжеството. Главна задача на Влад била да засили авторитарната си власт и да въведе ред в страната.
Оскъдни са историческите сведения за живота на младия Влад ІІІ Дракула. Историците предполагат, че е бил роден или в края на 1430 г. в Нюрмберг, или в началото на 1431 г. в Сигишоара. Знае се със сигурност, че неговият баща, Влад ІІ, е живял в Сигишоара от януари 1431 г. нататък. Влад получава много добро образование: владеел отлично немски и латински и е имал познания по старославянски (църковнославянски), а може би и гръцки.
Според византийски хроники, отоманците още от ранно детство отвеждат за еничари Влад и Раду Красивия – двамата[3] сина на Влад ІІ Дракул, уж като залог да не атакуват Влахия. В същото положение поставили и младият албански аристократ Георги Кастриота от Кружа. Султан Мурад ІІ избира румънския принц Влад и албанския му другар за другари на сина му Мехмед, роден през 1432 г. (познат в историята като Мехмед ІІ Завоевателя, тъй като завладява Константинопол през 1453 г.). Така, тримата млади принцове изучавали заедно философия, точни науки, турски, гръцки, иврит и латински и получили отлично военно образование в султанския двор. В султанския двор фактическото управление на бъдещия султан започвало на възраст от 10 до 12 години с назначаването му за управник на провинция от Османската империя. Той трябвало да изпълнява всичките си задължения на владетел, което включвало главнокомандващ армията по време на война и мир, администриране и изпълнение на наказанията. Младият принц Влад, който бил приблизително на същата възраст като Мехмед, придружавал бъдещият султан и на тази му служба. Така Влад научил из основи философията и организацията на османското военно дело, които по-късно приложил и на практика.
През 1448 г., младият Дракула се завърнал у дома. Той бил едва на седемнадесет, а вече бил зрял мъж с богат житейски опит. Султанът решил да помогне на Дракула да си върне трона от Дан ІІ, който бил от фамилията Данещи. Възползвайки се от факта, че Дан ІІ е далеч с армията си, а защитните сили на Влахия били слаби да удържат мощна атака, отоманците заедно с партизани от фамилията Дракулещи назначили Дракула за управник на Влахия.
След като Влад превзел трона на Влахия, той започнал авторитарно управление. Липсата на такова при предишните управници на Влахия съсипало икономиката на княжеството. Главна задача на Влад била да засили авторитарната си власт и да въведе ред в страната.
Смъртта на Янош Хунияди през август 1456 г. лишила Влад от най-силния му съюзник срещу турците. Влад се надявал да получи подкрепа от силните съседни градове Сибиу и Брашов. На 10 октомври 1456 г., князът отново изпраща писмо до Брашов, молейки за помощ. Той им писал, че султанът е изпратил пратеник, настоявайки Влахия да се предаде и Влад имал нужда от помощ. Очакваната подкрепа така и не дошла и за да осигури мира на своята страна, Цепеш приел условията на османците: паричен налог с равностойността на 222 села и кръвен данък – 500 влашки момчета, които да се присъединят към султанските отряди от еничари. Наистина огромно бреме за жителите на Влахия.
Много хора смятат, че Бран е замъкът на Дракула. Тази история води началото си от 70-те, където група американски туристи минавали през Бран и чули, че наблизо имало замък. Когато го посетили, той им се сторил много подходящ именно за Дракула и извикали: „Ей, вижте! Това е замъка на Дракула!” Когато се прибрали, разпространили новината, че са открили замъка на Дракула, игнорирайки факта, че екскурзоводът в замъка не успял да изрече и дума за връзката на Влад Дракула и замъка в Бран. Все повече и повече туристи започнали да се стичат към Румъния, за да видят замъка на Дракула. Новината се разпространила доста бързо, а съветниците на Чеушеску го убедили да се възползва от това. Уредникът на музея в Бран получил заповед да направи нещо и да привлече повече туристи. Някои екскурзоводи били големи ентусиасти и разказвали на посетителите, че Влад Дракула е отсядал в замъка, или, още повече, че е притежавал замъка. Замъкът Бран е бил построен в края на ХІV в. от местни жители със свои сили и със собствени средства, за което те били освободени да плащат данъци на хазната в течение на няколко века. През годините е имал много стопани. Отначало е принадлежал на дядото на Дракула воеводата Мирчо Стари. Истината е, че Дракула бил арестуван в околностите най-вероятно е бил затворен в замъка за кратко време.
През 1458 г. синът на Янош Хунияди Матиаш Корвин е избран за крал на Унгария, с подкрепата на Дракула. Разчитайки на помощта му, през 1459 г. Влад спрял да плаща налога на Османската империя, което подсилило недоволството на султан Мурад II. Но Влад бил много хитър. Той никога не казвал, че няма да плати, а постоянно искал отсрочка, като по този начин временно отлагал бремето на османските репресалии. Трябвало му време да въведе ред в страната си. Много от благородниците на Влахия, обаче, не одобрявали това негово действие. Не техните деца плащали кръвнината, паричния налог бил плащан от робския труд на селяните, но техният бизнес в Константинопол не вървял. Те заформили преврат, с който да хванат владетеля и да го продадат на турците. Обаче, Влад Дракула разбрал за това, което се планирало срещу него и действал пръв. На Великден, 1457 г. той поканил всички земевладелци и търговци в Търговище. Хванал ги в капан по време на литургията в местната църква. Той набучил на кол главите на благородническите семейства, а останалите от тях накарал да извървят километрите до Пойенари. Тези, които оцелели до там, им било заповядано да издигнат отново старата крепост до една неделя (първата неделя след Великден). Повечето от тях изгубили живота си по време на строежа на крепостта, но тя била готова на първата неделя след Великден. Влад ги помилвал, защото сметнал, че са си научили урока. Много хора смятат, че това бил акт на отмъщение срещу убийците на бащата и брата на Влад, но ако наистина е било така, защо Влад би чакал цели три години да си отмъсти, ако има властта да го направи веднага? По-скоро това е било тактически решение от негова страна. Дракула е бил изключителен стратег и практик: с един куршум убил три заека - обградил се с доверени хора, възстановил крепостта си без да похарчи и монета за това и най-важното – спечелил доверието на селяните.
Според Антонио Бонфини, приближен историк на Матиаш Корвин, Влад бил извънредно жесток, но справедлив. Той никога не наказвал без вина. Цепеш бил винаги заобграден със верни последователи, които се биели заедно с него срещу османците и го придружили в изганието му в Буда. Ясно е, че е набил на кол няколко десетки хиляди души. И все пак, не съществуват сведения за подобни мъчения преди пролетта на 1459 г. Също така, не съществуват сведения (освен немски приказки и руски легенди, чиито източници са всъщност саксонски памфлети, а саксонците не били в блестящи отношения с Дракула) за изгаряне, одиране, печене и сваряване на хора или насилствени хранене на хора с плътта на техните роднини и приятели. Власите и турците, които били пряко обвързани със случващите се събития никъде не споменават подобни истории.
Армията на Влад наброявала около 4000 платени войника. Болярите ръководели около 100-200 платени войника всеки, т.е. около 4000 общо. Било невъзможно за 8000-ната постоянна войска да се сражава с професионалната османска армия. Още повече, „великата армия” се свиквала само в случай на нападение и се състояла предимно от селяни, които нямали елементарно военно образование и на които никой не плащал да се сражават. Все пак им било позволено да прибират всякакви военни трофеи по време на битка.
Междувременно, папа Пий II започнал организирането на следващия кръстоносен поход като финансирал Матиаш Корвин. На14 януари 1960 г. папата издал була, с която обявил новия кръстоносен поход срещу османците. Влад Цепеш не можел повече да чака помощ отвън. Трябва да е ясно, че Влад не получил нито пари, нито войници (освен 1000 кавалеристи пратени от Стефан Велики) от своите съюзници и особено от Матиаш Корвин.
През зимата на 1461-1462 г., възползвайки се от замръзналия Дунав, Влад пресича България и започва военни действия срещу турците, които довеждат до смъртта на 23 884 отоманци и превземането на Добруджа. Влад превзел Русчук (Русе), Шиштов (Свищов), Самовит (Сомовит, община Гулянци, обл. Плевен) и Рахова (Оряхово). Той пощадил християните, но им наредил да се преместят на север от Дунав, в неговите земи.
Първата част от приготвянето за истинската война с отоманците била изпълнена и Влад пратил на Матиаш Коврин подробен доклад за действията си при Дунава. Той се надявал, че неговите умения като пълководец ще убедят унгарския крал да му окаже помощ във войната.
Мехмед II бил принуден да вдигне обсадата на Коринт и лично да се заеме със случая. Той събрал огромна армия и се отправил към Дунав. Армията наброявала над 150 000 души. Флотилия от 175 кораба се насочили към Килия, ключовото пристанище на Влахия. На тази заплаха Влад Цепеш отвърнал като мобилизирал всички войски, които могъл. Числеността на неговата армия според различните източници варира от 24 000 (Пиетро Томасис) до 30 000 души (Доменико Балди). Но трябва да се има предвид, че това не е била професионална армия като османската. Войската на Влад била съставена предимно от въоръжени селяни, които не биха могли да спечелят битка при ръкопашен бой.
В края на май, отоманските войски достигнали Никопол. Те се опитали за няколко дни да пресекат реката, но Влад отблъсквал всеки опит. Еничарите в крайна сметка успели да я прекосят през нощта, разположили артилерията си в окопи и изчакали да се съмне. Влад атакувал укреплението им на следващия ден, но бил принуден да се оттегли, тъй като имало риск предмостовото укрепление да се разруши и реката да ги залее. Освен това, артилерията нанесла голям удар върху кавалерията му. Според хрониките, 300 еничари били убити.
Междувременно, Влад трябвало да изпрати и 7000 души към Килия, за да я предпази от атаките на братовчед си Стефан Велики, който пък не желаел пристанището да попада в ръцете на турците. Именно поради това Влад се оттеглил. Преследвачите му, които били едни от най-способните османски командири, не успели да хванат войската му.
Влад опустошил плячкосал земите, през които минавал и евауирал населението преди османците да стигнат до тях. Той водил удрял малките военни турски единици, които се отделяли от ядрото. Но все пак, султанът успял да стигне столицата Търговище, след като преминал през Букурещ.
В нощта на 17 юни, Дракула атакувал турския лагер с повече от 7000 кавалеристи. Първо навлезли в сектора на анатолската армия, която била избита. Докато се биели с анатолците, еничарите заобградили шатрата на Мехмед и войската на Влад успяла да достигне само до шатрите на Махмуд паша и Исаак Бей. На залез слънце, Влад се оттеглил. Турците тръгнали след него, но когато стигнали Търговище ги чакала ужасяваща гледка: гора от 20 000 набити на колове турци, обхващаща площ от 3 хектара. Султанът наредил оттегляне, като казал, че човекът, способен на подобно деяние, е велик противник.
Мехмед II намерил много добър начин да се отърве от Влад: чрез брат му Раду Красивия, на когото обещал помощ да си върне трона. Раду лесно успял да накара болярите да предадат своя господар. С подрепата на турците и по-голямата част от болярите, той преминал Дунава и се насочил бавно, но сигурно, към Търговище. В крайна сметка, Влахия била разделена на две. Влад Дракула владел северната и източната част, а Раду – западната и южната. Скоро Влад издъхнал финансово и не можел повече да плаща на войската си. Освен това, селяните започнали да се разотиват и на практика Дракула останал без войска.
Въпреки че братовчеда на Влад, Стефан Велики, му помогнал, той все още се нуждаел от политическа и финансова помощ. Влад потеглил към Трансилвания с голямата надежда да получи от Матиаш Корвин обещаната подкрепа срещу турците. Но Матиаш Корвин имал други планове. Той бил получил от папата сериозна финансова помощ за спонсориране на кръстоносния поход, но бил изхарчил напълно парите и то за други цели. Сега, когато османците вече били достигнали границите на страната му, той отчаяно се нуждаел от изкупителна жертва, която да обвини за изоставянето на каузата си. Когато Влад Дракула пристигнал при него да моли за помощ, Матиаш Корвин го арестувал под претекст, че е намерено писмо, в което Влад бил обещал да сключи споразумение с турците. Дракула бил отведен в затвора в Орадея, крепост до замъка в Бран. След това той прекарал 10 години в затвора във Вишеград, близо до Буда.
Нарастващата мощ на Османската империя притискала християнска Европа. Стефан Велики се обърнал към Матиаш Корвин с молба да върне Влад Цепеш на трона на Влахия. Влашкия принц Леаота Басараб бил станал васал на султана. Това на практика измествало границата между Унгарското кралство и Османската империя на линията на Карпатите и принуждавало Матиаш Корвин отчаяно да се обърне към Дракула. Влад участвал в битката срещу турците в Босна и се върнал във Влахия през ноември 1476 г. с помощта на унгарската армия, водена от Стефан V Батори и Стефан Велики. На 26 ноември 1476 г. на Велико събрание било решено Влад Дракула да завземе трона.
Армията на Влад наброявала около 4000 платени войника. Болярите ръководели около 100-200 платени войника всеки, т.е. около 4000 общо. Било невъзможно за 8000-ната постоянна войска да се сражава с професионалната османска армия. Още повече, „великата армия” се свиквала само в случай на нападение и се състояла предимно от селяни, които нямали елементарно военно образование и на които никой не плащал да се сражават. Все пак им било позволено да прибират всякакви военни трофеи по време на битка.
Междувременно, папа Пий II започнал организирането на следващия кръстоносен поход като финансирал Матиаш Корвин. На14 януари 1960 г. папата издал була, с която обявил новия кръстоносен поход срещу османците. Влад Цепеш не можел повече да чака помощ отвън. Трябва да е ясно, че Влад не получил нито пари, нито войници (освен 1000 кавалеристи пратени от Стефан Велики) от своите съюзници и особено от Матиаш Корвин.
През зимата на 1461-1462 г., възползвайки се от замръзналия Дунав, Влад пресича България и започва военни действия срещу турците, които довеждат до смъртта на 23 884 отоманци и превземането на Добруджа. Влад превзел Русчук (Русе), Шиштов (Свищов), Самовит (Сомовит, община Гулянци, обл. Плевен) и Рахова (Оряхово). Той пощадил християните, но им наредил да се преместят на север от Дунав, в неговите земи.
Първата част от приготвянето за истинската война с отоманците била изпълнена и Влад пратил на Матиаш Коврин подробен доклад за действията си при Дунава. Той се надявал, че неговите умения като пълководец ще убедят унгарския крал да му окаже помощ във войната.
Мехмед II бил принуден да вдигне обсадата на Коринт и лично да се заеме със случая. Той събрал огромна армия и се отправил към Дунав. Армията наброявала над 150 000 души. Флотилия от 175 кораба се насочили към Килия, ключовото пристанище на Влахия. На тази заплаха Влад Цепеш отвърнал като мобилизирал всички войски, които могъл. Числеността на неговата армия според различните източници варира от 24 000 (Пиетро Томасис) до 30 000 души (Доменико Балди). Но трябва да се има предвид, че това не е била професионална армия като османската. Войската на Влад била съставена предимно от въоръжени селяни, които не биха могли да спечелят битка при ръкопашен бой.
В края на май, отоманските войски достигнали Никопол. Те се опитали за няколко дни да пресекат реката, но Влад отблъсквал всеки опит. Еничарите в крайна сметка успели да я прекосят през нощта, разположили артилерията си в окопи и изчакали да се съмне. Влад атакувал укреплението им на следващия ден, но бил принуден да се оттегли, тъй като имало риск предмостовото укрепление да се разруши и реката да ги залее. Освен това, артилерията нанесла голям удар върху кавалерията му. Според хрониките, 300 еничари били убити.
Междувременно, Влад трябвало да изпрати и 7000 души към Килия, за да я предпази от атаките на братовчед си Стефан Велики, който пък не желаел пристанището да попада в ръцете на турците. Именно поради това Влад се оттеглил. Преследвачите му, които били едни от най-способните османски командири, не успели да хванат войската му.
Влад опустошил плячкосал земите, през които минавал и евауирал населението преди османците да стигнат до тях. Той водил удрял малките военни турски единици, които се отделяли от ядрото. Но все пак, султанът успял да стигне столицата Търговище, след като преминал през Букурещ.
В нощта на 17 юни, Дракула атакувал турския лагер с повече от 7000 кавалеристи. Първо навлезли в сектора на анатолската армия, която била избита. Докато се биели с анатолците, еничарите заобградили шатрата на Мехмед и войската на Влад успяла да достигне само до шатрите на Махмуд паша и Исаак Бей. На залез слънце, Влад се оттеглил. Турците тръгнали след него, но когато стигнали Търговище ги чакала ужасяваща гледка: гора от 20 000 набити на колове турци, обхващаща площ от 3 хектара. Султанът наредил оттегляне, като казал, че човекът, способен на подобно деяние, е велик противник.
Мехмед II намерил много добър начин да се отърве от Влад: чрез брат му Раду Красивия, на когото обещал помощ да си върне трона. Раду лесно успял да накара болярите да предадат своя господар. С подрепата на турците и по-голямата част от болярите, той преминал Дунава и се насочил бавно, но сигурно, към Търговище. В крайна сметка, Влахия била разделена на две. Влад Дракула владел северната и източната част, а Раду – западната и южната. Скоро Влад издъхнал финансово и не можел повече да плаща на войската си. Освен това, селяните започнали да се разотиват и на практика Дракула останал без войска.
Въпреки че братовчеда на Влад, Стефан Велики, му помогнал, той все още се нуждаел от политическа и финансова помощ. Влад потеглил към Трансилвания с голямата надежда да получи от Матиаш Корвин обещаната подкрепа срещу турците. Но Матиаш Корвин имал други планове. Той бил получил от папата сериозна финансова помощ за спонсориране на кръстоносния поход, но бил изхарчил напълно парите и то за други цели. Сега, когато османците вече били достигнали границите на страната му, той отчаяно се нуждаел от изкупителна жертва, която да обвини за изоставянето на каузата си. Когато Влад Дракула пристигнал при него да моли за помощ, Матиаш Корвин го арестувал под претекст, че е намерено писмо, в което Влад бил обещал да сключи споразумение с турците. Дракула бил отведен в затвора в Орадея, крепост до замъка в Бран. След това той прекарал 10 години в затвора във Вишеград, близо до Буда.
Нарастващата мощ на Османската империя притискала християнска Европа. Стефан Велики се обърнал към Матиаш Корвин с молба да върне Влад Цепеш на трона на Влахия. Влашкия принц Леаота Басараб бил станал васал на султана. Това на практика измествало границата между Унгарското кралство и Османската империя на линията на Карпатите и принуждавало Матиаш Корвин отчаяно да се обърне към Дракула. Влад участвал в битката срещу турците в Босна и се върнал във Влахия през ноември 1476 г. с помощта на унгарската армия, водена от Стефан V Батори и Стефан Велики. На 26 ноември 1476 г. на Велико събрание било решено Влад Дракула да завземе трона.
Третото управление на Влад продължило само два месеца, защото бил убит на бойното поле. Когато турците окупирали Пойенари, се говори, че съпругата на Цепеш (предполага се, че е сестрата на Матиаш Корвин) се хвърлила от крепостта, а князът успял да избяга през таен тунел, все още неоткрит, и стигнал до село Арефу. Селяните го посъветвали да обърне подковите на коня си, като заблуди преследвачите си, и му показали път през планините, където можел да се приюти. Като награда, Влад Дракула им дарил околните земи в размер на 5000 хектара гори[4].
Това, което се знае със сигурност, е, че Дракула е умрял в края на 1476 г. в битка срещу турците около Букурещ, но причината за смъртта остава неизвестна. Точното място на битката остава неизяснено. Според румънският историк Николае Йорга, на базата на открит документ, битката се била състояла на север от Букурещ, близо до селото Балтени. Знае се със сигурност, че Влад е бил обезглавен, а главата му пратена в Константинопол, където я забучили на кол като доказателство, че е мъртъв. Версиите около неговата смърт са няколко. Според едни източници, той бил убит от нелоялни боляри точно когато е щял да победи. Според други, Влад бил изгубил битката, биейки се до смърт заедно с верните си хора. Според трети, в момента на победата Влад е бил посечен от доверен човек, което е най-малко вероятно, защото лоялната свита на Влад не би позволила главата на господаря им да попадне в ръцете на турците. По онова време, обичаят бил владетеля да се погребва в църквата, построена преживе от него или от неговото семейство. А тогава, завземането на трона обикновено значело убийство на настоящия владетел, затова погребенията се извършвали набързо, обикновено от доверени хора на убития господар. Следователно, ако Влад бил построил няколко църкви, то той би бил погребан в най-близката до мястото, където е бил убит. След щателното изследване на остров Снагов, обезглавеното тяло на Влад Дракула така и не е открито. Да споменем, че религиозен или не, Влад е построил няколко църкви. Остава версията, че „официалната” гробница на Дракула е манастира в Снагов.
Очевидно, хилядите неизвестни в живота на Влад III Дракула, както и все още неоткрития му гроб, подхранват всички спекулации около този героичен образ. Легендите за прословутата му жестокост са определено преувеличени и доизмислени. Дори и да не са, той е бил най-нормален от всички извратени умове на властта за своето време. Индоктриниран от османците на 10, княз на 17, постоянно предаван от собственото си семейство и псевдо-съюзници, Влад се е борил за едно-единствено нещо - да освободи страната си от апетитите на Унгария и мощните атаки на Османската империя. Нито повече, нито по-малко. Той не е имал амбиции за завоюване на нови територии, не е предал народа си за пари и висок пост, въпреки че е имал възможност да се превърне в марионетка на султана, каквато е била и неговата цел.
С какво Влад е бил различен от своите съвременници? Именно с прилагането на румънски и византийски закони, които не били толкова жестоки, колкото например Кодекса на императрица Мария Тереза, според който смъртните присъди били за обесване за обикновените граждани (по-низшите по ранг) и обезглавяване за благородниците, изгаряне или заравяне жив или набиване на кол. Много други жестоки наказания, в които Влад Цепеш бил обвиняван, са били доста често изпълнявани в модерна Европа. Рязането на ръце е било застъпено в немските, сръбските и византийски закони – за сечене на монети, публично извращение, кражби от всякакъв вид. В Централна Европа се използвало обесване за кражба, а със смазване с колело (римско наказание, неизползвано от Влад) се наказвали разбойничеството, убийството, палежът, оскверняването на гробове, хомосексуализмът, ереста, фалшивите пратеници и предателството. Да не споменаваме развихрилия се средновековен Чук на вещиците и „богоугодните” наказания на Светата Инквизиция.
Ако продължавате да търсите скрити доказателства, че Дракула е бил вампир, ще трябва да ви разочаровам. Предвид сходствата ни с власите е по-вероятно е да се докаже, че е бил българин и е говорил и писал на старобългарски, тъй като официалният език на румънците до началото на ХIХ век е църковнославянския (старобългарски), заменен със съвременен румънски. Българите и румънците принадлежат към редките раси, които са физически от един произход и езиково от друг. Докато българите се смятат за азиатци по произход, които са приели славянски език, румънците са славяни, които са приели латински език. Но това е тема на една бъдеща статия :)
======================================
[1] Българският еквивалент и топоним е „драка”. Според българският фолклор, едни от имената за вампир са „дракос” и „дракус”. Из. Ан. Анчев, „Вампирите в българския фолклор”
Очевидно, хилядите неизвестни в живота на Влад III Дракула, както и все още неоткрития му гроб, подхранват всички спекулации около този героичен образ. Легендите за прословутата му жестокост са определено преувеличени и доизмислени. Дори и да не са, той е бил най-нормален от всички извратени умове на властта за своето време. Индоктриниран от османците на 10, княз на 17, постоянно предаван от собственото си семейство и псевдо-съюзници, Влад се е борил за едно-единствено нещо - да освободи страната си от апетитите на Унгария и мощните атаки на Османската империя. Нито повече, нито по-малко. Той не е имал амбиции за завоюване на нови територии, не е предал народа си за пари и висок пост, въпреки че е имал възможност да се превърне в марионетка на султана, каквато е била и неговата цел.
С какво Влад е бил различен от своите съвременници? Именно с прилагането на румънски и византийски закони, които не били толкова жестоки, колкото например Кодекса на императрица Мария Тереза, според който смъртните присъди били за обесване за обикновените граждани (по-низшите по ранг) и обезглавяване за благородниците, изгаряне или заравяне жив или набиване на кол. Много други жестоки наказания, в които Влад Цепеш бил обвиняван, са били доста често изпълнявани в модерна Европа. Рязането на ръце е било застъпено в немските, сръбските и византийски закони – за сечене на монети, публично извращение, кражби от всякакъв вид. В Централна Европа се използвало обесване за кражба, а със смазване с колело (римско наказание, неизползвано от Влад) се наказвали разбойничеството, убийството, палежът, оскверняването на гробове, хомосексуализмът, ереста, фалшивите пратеници и предателството. Да не споменаваме развихрилия се средновековен Чук на вещиците и „богоугодните” наказания на Светата Инквизиция.
Ако продължавате да търсите скрити доказателства, че Дракула е бил вампир, ще трябва да ви разочаровам. Предвид сходствата ни с власите е по-вероятно е да се докаже, че е бил българин и е говорил и писал на старобългарски, тъй като официалният език на румънците до началото на ХIХ век е църковнославянския (старобългарски), заменен със съвременен румънски. Българите и румънците принадлежат към редките раси, които са физически от един произход и езиково от друг. Докато българите се смятат за азиатци по произход, които са приели славянски език, румънците са славяни, които са приели латински език. Но това е тема на една бъдеща статия :)
======================================
[1] Българският еквивалент и топоним е „драка”. Според българският фолклор, едни от имената за вампир са „дракос” и „дракус”. Из. Ан. Анчев, „Вампирите в българския фолклор”
[2] Български тълковен речник: Цепя - 1. Разделям на части, като сека по дължина. 2. Режа надлъжно.
[3] Влад ІІ Дракул има четири сина: Мирча, Влад ІІ Дракула, Раду Красивия и доведения Влад Калугарул - Монаха
[4] Договор за дарение, изписан на заешка кожа; Национален музей по румънската история
Източници:
PhD Constantin Rezachevici, Journal of Dracula Studies
Цонев, В, Непознатата Волжка България
Анчев, Ан., „Вампирите в българския фолклор”
www.exploringromania.com
www.exploringromania.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар