Произходът на малкия човек е
мистерия. Местните индиански племена разказвали истории за легендарни “малки
хора”, “малки духове”, или нимерига. В някои от историите малките хора имали
магически или лечебни сили. В други, те били зло племе, което нападало
индианците с отровни стрели.
Откритието на мумифицираните
останки привлякло значително внимание към областта, повдигайки много въпроси и
създавайки противоречия. Много хора се съмнявали в истинността на
казаното от златотърсачите, вярвайки, че останките са изфабрикувани, а
историята – че е измислица. На място пристигнали учени с голямо желание да
намерят истината зад малкия човек, наречен “Педро”. С височината си от 6,5 инча
в седнало положение и с ориентировъчна височина в изправено от 14 инча, било
ясно, че това не били обикновени останки на човешко същество.
Учените провели задълбочени
изследвания на Педро. Първо, те разгледали външната му физика. Педро бил открит
в седнала позиция с кръстосани крака, върху малка издатина в пещера, която
впоследствие се оказала изкуствено направена. С изпъкналите си очи и със
сплескания си череп Педро бил изключително добре съхранен – до толкова, че дори
ноктите му били видни. Някаква железообразна субстанция покривала главата му, и
станало ясно, че тези течности били използвани да съхранят тялото. Носът му бил
сплескан, всички зъби били на мястото си, а кожата му била кафява и
сбръчкана, създавайки образа на стар мъж.
В годините след откриването на
Педро, учените инициирали още по-задълбочени изследвания, използвайки
рентгенови лъчи в опита си да разкрият мистерията. Някои антрополози първоначално
заключили, че останките принадлежали на бебе, вероятно родено преждевременно,
или починало скоро след раждането си. Това обаче се оказало спорна тема,
тъй като други учени смятат, че останките са на възрастен човек, на около
16-65 години. Известно е, че рентгеновите лъчи разкрили наличието на остри зъби
и храна в стомаха, която се оказала сурово месо. Според изследванията още, Педро бил умрял от мъчителна смърт, позовавайки се на счупените
кости, наранения гръбнак и нараняванията по черепа.
Откритието на мумифицираните останки
довело до значителни спекулации, че били изфабрикувани. Наличието на
желеобразната субстанция върху главата на Педро накарало някои да повярват, че
останките принадлежат на починало бебе, извадено от медицинско учреждение, или
че златотърсачите са измислили историята и са сътворили останките посредством
жестока форма на препариране. Въпреки това, други смятат, че
останките на малкия човек са доказателство за леприконоподобна раса, като онези
същества споменавани в легендите на местните индианци, или че Педро е
доказателство за съществуването на извънземни същества. За мнозина било трудно
да проумеят, че човешко същество с подобни миниатюрни размери може да бъде зрял
човек.
Докато съвременните изследвания
могат да предоставят много повече отговори за произхода на Педро, понастоящем
те не са възможни, защото местоположението на останките е неизвестно от няколко
години насам. Говори се, че са били изложени на широката публика през 1940 г.,
а след това са били закупени от човек на име Айвън Гудмън. (Ivan Goodman).
След смъртта на Гудмън през 1950 г., останките преминали в ръцете на Леонард
Уолър (понякога наричан и Уолдър). Тялото не е виждано от тогава.
Така мистерията на Педро остава
неразгадана и до днес. По-голямата част от учените са съгласни, че останките на
Педро са на зрял мъж. Все пак, съвременните изследвания биха могли да отговорят
на толкова много допълнителни въпроси, като например откъде е дошъл, от какви
заболявания е страдал, какво представлява тази железообразна субстанция, и как
е било възможно тялото да бъде запечатано в твърдо парче скала. Отговорите на
тези въпроси, както и на много други, вероятно ще останат неизвестни, освен ако
останките не бъдат локализирани и изследвани по-задълбочено. До тогава, учените
и ентусиастите могат само да спекулират кой и какво е бил Педро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар