The X-chromosome: Busted!

Без да искам, настоящият материал се оказа продължение на "За черните дупки, един златен член и 23". Първо, защото става въпрос за хромозоми (в човешката ДНК има 23 двойки), второ, защото сутринта попаднах на една смешна картинка, с която ще завърша, и трето... защото всичко е една гигантска черна дупка в крайна сметка! Благодарности на Издателство "Паралелна реалност", които си провлачиха краката и ни светнаха за текущата орионизация на планетата Земя - адмирации!

Терминът „Х-хромозома“ е обграден от тайнствен ореол, и с право. Името на хромозомата е дадено от биологът Херман Хенкинг през 1891 г. За да разучи природата на хромозомите, Хенкинг изследвал клетки под обикновен микроскоп. Всички хромозоми в клетките били по двойки. Освен една. 

Хенкинг назовал тази различна хромозома „елементът Х“. Никой не знае със сигурност какво е имал предвид с тази буква. Може би я е видял като допълнителна, екстра хромозома. Или може би е мислил, че е екс-хромозома (нещо старо и дегенерирало, остатък). Или пък е използвал „Х“ както в математиката – да обозначи нещо непознато.

Днес учените познават Х-хромозомата много по-добре. Тя е част от системата, която определя дали човек да бъде от мъжки или от женски пол. Ако една яйцеклетка наследи Х-хромозомите на двата родителя, ще се роди момиче, а ако вземе Х-хромозомата от майката и Y-хромозомата от бащата, ще се роди момче. 

Подредба на човешките хромозоми точно преди делене.

Изображение: Steffen Dietzel/Wikimedia Commons

„Зад всеки успял мъж стои една велика жена“, казва поговорката. А зад всеки сперматозоид стои една Х-хромозома. При хората, Y-хромозомата определя мъжкия пол, или поне така са смятали учените досега: тя съдържа гени, които са отговорни за половата диференциация, за развитието на мъжете и тяхната потентност. Но сега учени откриват, че Х-хромозомата, женската хромозома, може би играе важна роля и при мъжкия пол. Тя съдържа гени, които са активни само в клетки, предопределени да се развият в сперма. Откритието разтърсва идеите ни за това как половите хромозоми влияят на пола и също предполага, че поне някои части от Х-хромозомата играят неочаквано динамична роля в еволюцията.

Но Х-хромозомата си остава мистериозна. Неизвестно как и защо, жените изключват Х-хромозомата във всяка клетка, оставяйки само една активна от двойката. Това е доста драстична стъпка, имайки предвид, че Х-хромозомата притежава повече от 1000 гена. Докато учените знаят за тази т.нар. деактивация на Х-хромозомата от поне 50 години, те все още знаят съвсем малко за правилата, по които се случва този процес, или как е еволюирал. В същото време, всяка хромозома от двойката съдържа гени, които ги няма в другата. Така притежаването на две Х-хромозоми дава на жените по-голямо генетично разнообразие от мъжете, с тяхната единствена Х-хромозома. Поради това, за жените е характерна една генетична сложност, която учените тепърва започват да изучават.

 „Жените просто имат достъп до реалии на биологията, който мъжете нямат“, казва Хънтингтън Ф. Уилърд, директор на Института за геномни изследвания към Университета Дюк.

Всеки бозайник има двойка полови хромозоми. Жените имат две Х-хромозоми, докато мъжете имат една Х-хромозома и една Y-хромозома. Тялото се нуждае само от една активна Х-хромозома, затова при жените втората Х-хромозома е деактивирана. Почти преди 50 години, един генетик на име Сусуму Охно предлага идеята, че тази деактивация е забавила еволюцията на Х-хромозомата, и предрича, че нейните гени са много подобни при повечето бозайници. Дейвид Пейдж, генетик в Института по биомедицински изследвания Уайтхед, Кеймбридж, Масачузетс, искал да разбере дали това било вярно при мишките и хората, които ги делят 80 милиона години еволюция. Въпреки че геномът на двата вида вече бил декодиран, имало празнини и грешки в подредбата на гените в човешката Х-хромозома, които първо трябвало да бъдат запълнени и/или поправени. Използвайки специална техника за подредба, изследователският екип на Пейдж определил реда на ДНК-базите в тези празнини. Много от тях съдържали многократно дублирани части на ДНК, които били невъзможни за декодиране с технологията, достъпна по онова време. Тогава учените сравнили гените в Х-хромозомата на мишката и на човека. И при двете имало съвпадение на около 800 гена. Екипът на Пейдж открил и друго. Те открили 144 гена в човешката Х-хромозома, които нямали аналог при мишките, а от своя страна 197 мишешки гена били уникални. От 144-те човешки, 107 съществуват в множество копия в новоподредените дублирани части на Х-хромозомата и изглежда се променят бързо. Базирайки се на това доказателство, Пейдж заключава, че тези гени са се появили в момента, в който предците на мишките и на хората са се отделили като вид един от друг.

„Изненадан съм от големият брой несподелени гени между човешката и мишешката Х-хромозоми“, казва Джианзи Занг, еволюционен генетик в Университета Мичиган, който не бил взел участие в изследването. „Откритието предполага, че генетичното съдържание на Х-хромозомата се променя през цялото време“. 

Когато гените се променят, те имат възможността да повлияят на еволюцията, и Пейдж смята, че новите гени на Х-хромозомата могат да бъдат особено потентни. Например, някои гени идентифицирани преди това като Х-хромозомни, изглежда са играели роля във видообразуването на мишките. Пейдж и неговите колеги изследвали осем човешки мъжки и женски тъкани, за да наблюдават какво правят гените. За разлика от „обичайните“ гени на Х-хромозомите, „в много случаи тези [несподелени] гени дори не са изразени при жените“, казва Пейдж. Вместо това, те са активни в тестисите, главно в тъкан определена да стане сперма. „Смятаме, че Х-хромозомата води двойнствен живот“, казва Пейдж, „като едната част е стабилна и се държи по учебник, а другата се променя и въздейства на мъжките характеристики."

Занг заявява предпазливо: „Трябва първо да разберем функцията на тези гени, за да разберем тяхното въздействие върху здравето и върху видообразуването. Едно е сигурно: хората ще започнат да обръщат внимание на скорошната еволюция на Х-хромозомата“.

Но докато допълнителните гени във втората Х-хромозома могат да предоставят на жените, в някои случаи, генетично предимство, Х-хромозомите имат също така и тъмна страна. Тяхната особена биология може да доведе до генетични малформации у мъжете, а според едно ново изследване – може да създаде особен риск от рак при жените. 

В последните години, учените установяват все повече и повече, че нашите клетки генетично могат да се различават. Това е т.нар. феномен „мозаицизъм“. Деактивацията на Х-хромозомата създава генетично разнообразие, което е особено драматично. Две клетки, разположени една до друга, могат да използват различни версии на много различни гени. Но разнообразието, породено от тази деактивация, отива и по-далеч. В някои мозъци, например, е било наблюдавано, че майчината Х-хромозома е доминирала лявата половина, докато бащината – дясната. Цели органи могат да бъдат повлияни от генома само на един родител. При изследване върху мишки се установило, че едното им око било доминирано от бащината Х-хромозома, а другото – от майчината. При някои животни, почни всички Х-хромозоми от единия родител били изключени, докато при други било точно обратното.

Учените тепърва предлагат хипотези за този феномен на деактивация. Едно предположение е, че мъжете трябва да увеличат произвеждането на протеини от тяхната Х-хромозома, защото имат само едно копие от нейните гени. Но това създава объркване при жените, защото те могат да се предозират. Така те изключват една от хиперактивните си Х-хромозоми, за да се балансират. (Това обяснение, според мен, е изсмукано от пръстите. Учените трябва да разглеждат този феномен от противоположната гледна точка: че Х-хромозомата е първородителя, който впоследствие се е дивергирал в Y-хромозома.)

Източници: New York Times, Wired.com

Информацията, предоставена по-горе, потвърждава много наблюдения, вече направени в споменатите източници и книги. Първичният стимул за написването на този текст бе едно прозрение за формата на съзвездието Орион.

 

 

Микрокосмосът повтаря макрокосмоса и формата на Х-хромозомата съвпада с тази на съзвездието с най-голямо влияние и въздействие в историята на планетата. Изцяло в духа на орионизирането и стимулиране на женското превъзходство в наши дни, точно последните изследвания подпомагат този процес. Дори генетиката доказва, че жената изначално притежава свръх-сили, до които мъжът няма достъп, просто защото така е устроен от "Майката Природа". Х-хромозомата е тази, която се изключва просто ей така, и води двойнствен живот, действайки задкулисно като скритата ръка на икономиката. Никой нищо не казва за Y-хромозомата, за нейните специфични характеристики, защото прожекторите са насочени към Х, все едно бележейки съкровище на стара пиратска карта. 

Х-хромозомата е тази, която определя пола. На английски мъж и жена е „male“ и „female“. Символично, жената може да се разглежда като „железния мъж“ (fe+male), т.е. тя е първичния силен пол, тя притежава скрити сили, а не мъжа. Това, разбира се, е през призмата на извънземните генетици и женската пропаганда. 

И сега, защото обещах да спомена и златния член, в името на баланса:

Изключително проникновена мисъл, благодаря на незнайния автор! Попаднах на тази картинка от профила на Робърт Бовал, един от големите в алтернативната египтология. И тогава си казах, „ми че то тая хромозома е първообраза и на пирамидите, особено с тоя Orion belt в Гиза!“ Ей тъй! А египтяните са казали: "Животът е като краставица (евфемизъм за пенис): един ден е в ръката ти, а на другия е в задника ти." Мъдри хора, indeed.

As above, so below. Cheers.

Вижте още: Научно доказано: можем да променяме своята ДНК с намерение