Алехандро Ходоровски: ръководство за начинаещи

Изображение: Ultraculture

Алехандро Ходоровски е истинско съкровище на съвременния свят - същински майстор на филма и магията. Ето как е прогресирал по пътя на окултното. Статията е преводна от сайта за алтернативни образи Ultraculture.

"Птиците, родени в клетки, мислят, че

                                           летенето е болест."   

                                                 - Алехандро Ходоровски

Киното на Алехандро Ходоровски ще ви промени завинаги. Неговите филми представляват своеобразен синтез между шаманизъм, мистицизъм и алхимия с тайнствен разказ, гротескни образи и психедиличен стил, които произвеждат уникално филмово преживяване. Дори измежду великите сюрреалисти на киното като Жан Кокто, Луис Бунюел и Дейвид Линч, филмите на Ходоровски стоят по-встрани. Докато Кокто е поет, Ходоровски е пророк; докато Бунюел е социален богохулник, Ходоровски е анархист-мистик; докато Линч е художник на светлината (щрихирайки я с уникални образи на тъмнината - бел. Hypatia), Ходоровски е художник на графити на душата. Той рисува със спрей стените на егото с подривни съобщения, които разбулват пукнатините в системата, през която изтича душата. Да гледаш филм на Ходоровски е като да бъдеш иницииран в мистерия по-голяма от това, което зрителят би могъл да си представи.

Танцът на реалността: ранните години на Алехандро Ходоровски

Алехандро Ходоровски е роден в семейството на украинско-еврейски имигранти в Токопила, Чили, през 1929 г. Детството му е изключително нещастно и прекарано в израстване като аутсайдер в чилийско градче, с баща насилник и емоционално дистанцирана майка - събития, показани драматично в автобиографичния му роман и филм The Dance of Reality. Семейството на Ходоровски по-късно се мести в Сантяго и по време на тинейджърските си години той започва да чете като обезумял и да пише поезия. Алехандро постъпва в колеж, изучавайки психология и философия, но го напуска след две години, за да се присъедини към цирка и да стане клоун. Той скоро започва кариера на театрален директор, основавайки своя собствена театрална трупа през 1947 г. - Teatro Mimico, където можел да развива интереса си към пантомимата.

През първите години на 50-те Ходоровски заминава за Париж да учи пантомима под ръководството на Етиен Декру. По-късно се присъединява към трупата на най-известния ученик на Декру - Марсел Марко, и тръгва на световно турне. През 1957 г. Ходоровски прави първия си филм The Severed Heads (La Cravate) - кратка адаптация на филма за пантомимата на Томас Ман. Жан Кокто се възхищава на филма толкова много, че пише интродукция за него.

През 1960 г. Ходоровски се мести в Мексико Сити. Той поддържа присъствие във Франция и през 1962 г. съосновава сюрреалстично-абсурдната пърформанс арт трупа The Panic Movement (Паническото движение), на името на гръцкия бог Пан, "който се манифестира посредством три основни елемента: терор, хумор и едновременност".

Навлизане по пътя на мистицизма

През 1967 г. Ходоровски става ученик на Ежо Таката, дзен монах, който пътувал из Северна Америка да разпространява своето учение. Това било времето, когато Ходоровски пише и режисира първия си пълнометражен филм Fando y Lis. Две години по-късно той прави легендарния култов филм El Topo. Киното е перфектният медиум за мистик като Ходоровски, защото филмът отдавна е бил асоцииран с подсъзнателните състояния на сън и с граничните земи на съзнанието. Първите камери за игрални филми излизат на бял свят през 1890-та, по същото време, по което Зигмунд Фройд публикува фундаменталните си трудове за сънищата и несъзнатото. Доста преди Google Deep Dream ранните опити за филмово изкуство били смятани за най-близкото до преживяванията по време на сън, което изкуството и технологията могат да създадат. 

Както сънищата, киното е огледало, което отразява несъзнателните страхове и желания на публиката. Докато маркетолозите и пропагандаторите имат дълга история в експлоатирането на този аспект с коварни цели, филмите на Ходоровски трансмутират страха и желанието от базисни елементи в по-висши състояния на съзнанието. В един негов филм можем да наблюдаваме голота и стрелба, но подобни изображения са показвани с цел освобождаване на публиката от режимите на секс и смърт. Докато традиционното кино ни впримчва в забавлението и илюзията, филмите на Ходоровски отварят вратите към просвещението.

Неговият неповторим стил на правене на кино не е единственото, което инициира публиката: Ходоровски е доста директен в представянето на мистицизма, алхимията и Таро, като последното е в особена синергия с визуален медиум като филма. El Topo е религиозна алегория, маскирана като психеделичен уестърн, Holy Mountain е мистичен разказ хванат на филмова лента, а The Dance of Reality е автобиографичният психомагичен епос на Ходоровски. Psychomagic, разбира се, е шаманският модел на терапевтично самолечение на Ходоровски, където клиентът изиграва несъзнаващия разум, че му се лекуват раните от миналото посредством драматично имитиране на пробивен сценарий. В последните години Алехандро отива много надалеч в развиването на психомагията, упражнявайки медицинска практика и пишейки многобройни книги и ръководства по тази тема.

Почти цялото творчество на Ходоровски - от филми, през комикси до психомагия и неформални лекции в парижански кафенета, има силата да трансмутира и трансцедентира съзнанието на аудиторията. Все пак, именно със силата на филмите си е така известен. В неговите ръце визуалният аспект на филмите се превръща във визионерен. 

Без повече приказки ще представим филмите на Алехандро Ходоровски, така че читателят да може да се самоинициира в собственото си визионерско шаманско пътуване. (Забележка: Предстоят спойлери.)

1. Fando y Lis (1968)

Черно-белият дебют на Алехандро Ходоровски е авангардна фабула, която показва влиянието, което сюрреалисти като Андре Бретон и Антонен Арто имат върху автора. Филмът следва нелинеен наратив, в който двама любовници, Фандо и Лиз, прекосяват натрапчива пустош в търсене на митичния град Тар, за който легендата твърди, че там всяко желание се манифестира в реалност.

Както всички филми на Ходоровски, Fando y Lis е натъпкан със символизъм. Докато Фандо влачи параплегичната (параплегия - загуба на функцията на мускулите на ръцете и краката, бел. Hypatia) Лиз през апокалиптични пейзажи, те са измъчвани от банда хищнически купонджии, религиозни фанатици и травестити, които заплашват да разделят любовниците. Това което застрашава най-много тяхната връзка, обаче, е насилието на Фандо върху Лиз, който се отнася с нея като с кукла, която може да изостави във всеки един момент. Ходоровски се обръща към собствената си майчина невроза в сцена, където Фандо се конфронтира с майка си, изобразена като травестит, а не като грижовен матриарх. В друга важна сцена, тялото на Лиз е консумирано от религиозните фанатици, пародирайки ритуала на католическото причастие и привличайки вниманието към канибалистичната природа на свещения съюз, както и ритуалистичните корени на театралните изкуства. В един момент Лиз заявява, "Ако Тар не съществува, можем да го изобретим", намеквайки, че спиритуалните утопии като Небесното царство или Шамбала са само карти към истинския потенциал на човешкото съзнание.

"Театърът на жестокостта" на Антонен Арто бил този, който дал идейния подход на Ходоровски за Fando y Lis. Арто вярвал, че театърът е изгубил мощния си трансформационен ефект и че е изгубил контакт със своите ритуалистични езически корени. Той отхвърлил метода да се разчита на писмен текст и вместо това въвел шамански елементи, за да създаде алхимичен театър. Посредством викове, жестове, движения и ритъм се постигала трансформация и на артиста, и на публиката. Заедно те умирали и се прераждали.

Fando y Lis дебютирал на филмовия фестивал в Акапулко през 1968 г., скоро след масовото убийство на студенти, което станало в Мексико същата година. Визията на Ходоровски се оказала прекалено провокативна за напрегнатия политически климат за онова време, което довело до протести по време на премиерата. Впоследствие филмът бил забранен в Мексико.

2. El Topo (1970)

El Topo поставя Ходоровски на географската кино-карта. "Това, което търся в един филм е онова, което повечето северноамериканци търсят от психеделичните субстанции. Единствената разлика е, че когато някой създава психеделичен филм, той няма нужда да твори филм, който показва визията на човек, взел психеделично хапче. Вместо това, той трябва да произведе това хапче", казва Ходоровски. El Topo е киселинен уестърн, проследяващ прословут стрелец по пътя му през пустошта към духовното просветление. "El topo"е испанската дума за "къртица". В началото на филма ни се казва, че къртицата населява подземното царство, търсейки слънцето през целия си живот. Понякога тя намира път към повърхността, където е заслепена от светлината на слънцето. По-нататък филмът следва тази алегория, като Къртицата, изигран от самия Ходоровски върви през пустинята в търсене на просветление, през трагичното му пробуждане. След като побеждава банда садистични бандити, които са изклали цял град, Къртицата е отведен към приключение, в което да победи четирите господаря на пустинята, за да се превърне в най-добрия стрелец в областта. Всеки господар, когото Къртицата побеждава, откъсва частица от неговото собствено его. В един момент един от господарите казва на Къртицата, че той е повече изпълнен със самодоволна омраза, отколкото със самозаличаваща любов, че той трябва да се опита преди всичко да изчезне, вместо да открие себе си. Придобивайки още по-странен обрат, втората половина на филма показва Къртицата разпънат на кръст като спасител за лагер от изродени и ампутирани бегълци, които се крият в планините, и на които той обещава да ги освободи от ограниченията  и да ги поведе към по-добър живот всред елитните граждани. 

Влиянието на дзен-будизма и други мистерийни школи върху творчеството на Ходоровски е повече от очевидно в "Къртицата". Това не е толкова филм, колкото е по-скоро приключение по пътя към просветлението. Творбата играе ролята на съвременен триптих на Йеронимус Бош, криещ другосветски гнозис в конвенционална форма. Заради сюрреалистичния си стил и мистични теми филмът се превръща в култова сензация всред психеделичната младежка тълпа на века. Джон Ленън е един от хората, определено омагьосани от "Къртицата". След като изгледал филма, той дал на Ходоровски 1 милион щатски долара да направи следващия си филм, алхимичното произведение на изкуството "Свещената планина".

3. The Holy Mountain (1973) 

"Свещената планина" е великият вътрешен храм, който Ходоровски построява след като е поставил основите с Fando y Lis и El Topo. Филмът демонстрира прогресиращото духовно развитие на автора през периода, което се транслира в по-дълбока спиритуална връзка на артиста с публиката. Във Fando y Lis зрителят се изправя пред сенчестата страна на любовта и желанието в нуждата и отчаянието на главните герои. В El Topo отиваме на пътешествие да превземем илюзиите на егото. В "The Holy Mountain" ние трасмутираме основните елементи на нисшата ни природа във висше духовно съзнание. Всякаква наративна структура от предните два филма на Ходоровски е напълно изоставена тук. Слабо повлияна от романа на сюрреалиста Рене Дома "Mount Analogue", филмът започва в една храмова зала с алхимично ритуално бръснене на двама руси поклонници, докато зловещи звуци от напяване на тибетски монаси звучат като фон. След това проследяваме неприятните приключения на крадец, приличащ на Исус (репрезентиращ Глупака от Таро) и съпровождащия го инвалид, докато те преминават през гротескен и извратен пейзаж. Туристите наоколо правят снимки, докато студенти биват екзекутирани от полицейския отряд на смъртта (намекващ клането на студенти от 1968 г. в Мексико), мъже танцуват валс с войници в противогази, а войнишки парад преминава през града, носейки одрани и разпънати на кръст кучета. След като завладяването на Мексико е изобразено като миниатюра с жаби и гущери, крадецът се оказва пиян и се събужда, за да разбере, че неговата прилика с Исус е била експлоатирана и превърната в стока. Това води до конфронтацията на крадеца с алхимика (отново изигран от самия Ходоровски), който го отвежда в мистериозна кула в центъра на града с обещание за злато. Тогава Ходоровски започва да разкрива херметическата традиция доста завоалирано.

"Ти си екскремент. Ти можеш да превърнеш себе си в злато", казва алхимика на крадеца, "Таро ще те научи как да създадеш душа." Крадецът е иницииран в орден от адепти в търсене на митичната Свещена планина, където те ще открият тайната на вечния живот. Спътниците на крадеца репрезентират сенчестата страна на астрологичните планети. Когато групата достига Свещената планина, Ходоровски събаря четвъртата стена, разкривайки филмовия екип и заявявайки, "Ние сме образи, мечти, фотографии... Ние ще разрушим илюзията. Това е магия! Сбогом на Свещената планина. Истинският живот ни очаква."

Иронично е, че една икона на контракултурата, като Ленън, финансира "Свещената планина", тъй като филмът разглежда духовния материализъм на контракултурата в същата светлина както консуматорския материализъм на обикновеното общество. Това е най-духовно потентният филм на Ходоровски и той отразява духовната опека на Оскар Ихазо в Africa School - мистерийна школа, произлизаща от суфизма и базирана на учението на руския мистик Гурджиев. Както El Topo, The Holy Mountain действа като психеделично вещество, иницииращо потребителя в невиждани дълбини на несъзнаваното и в спиритуални висини. Но бъдете внимателни, този конкретно е особено силен.

4. Santa Sangre (1989)

След  проваленото заснимане на класическата творба на Франк Хърбърт "Дюн" и разочароващият семеен филм "Tusk", Ходоровски се завръща във форма със Santa Sangre. Уж по-достъпен от El Topo и Holy Mountain, Santa Sangre демонстрира развитието на Ходоровски в психотерапевтичния окултен процес, който той нарича "психомагия". Докато филма поддържа доста от сюрреалистичните подходи от предишните му филми (клоуни, циркови артисти, религиозни култове), в сърцевината си това е преработка на фройдовата матриархална психодрама на Алфред Хичкок "Психо". 

Santa Sangre проследява историята на Феникс (изигран като дете и възрастен от двама от синовете на Ходоровски, Аксел и Адан) - проблемният син на двама циркови артиста, който е затворен в клиника за душевноболни в началото на филма. Посредством проблясъци на паметта научаваме, че неговият баща, Орго, е хвърляч на ножове, а майка му, Конча - акробат на трапец. Любовната авантюра на Орго с неговата асистентка довежда до кървав разгром, при който Конча го кастрира, а той отрязва ръцете й преди да пререже собственото си гърло. Години след това Феникс избягва от лудницата и се събира с майка си. Те правят представление, в което Феникс стои зад Конча и играе като нейни ръце. Скоро, обаче, Конча започва да ревнува от вниманието, което Феникс получава от други жени и го вдъхновява да убие своите почитатели. Както "Психо" преди това, Santa Sangre заключава с изненадващ край за истинската природа на убийствата на Феникс и истинската участ на Конча.

В Santa Sangre Ходоровски поставя за цел да излекува престъпника отвътре като изцели взаимоотношенията му със собствената му майка (Конча е жаргон за "вагина"). Това е първата му филмова демонстрация на психомагията: "Ако искам да разбера себе си", казва Ходоровски, "трябва да разбера родословното си дърво, защото аз съм перманентно обладан... Дори когато скъсаме връзки с нашето семейство, ние го носим в себе си. В нашето несъзнавано тези личности са винаги живи. Мъртвите живеят с нас. Изследването на родословното дърво означава влизане в жестока битка с чудовището, като в кошмар."

5. The Dance of Reality (2014)

Автобиографичният магическо-реалистичен филм на Ходоровски от 2014 г., The Dance of Reality, е първият му филм за 23 години. В този филм Ходоровски взема психомагическия шок от Santa Sangre и го разширява във великолепен и лирически епос. Докато в Santa Sangre Ходоровски работи да излекува матриархалния си ужас, в "Танцът на реалността" той лекува раните от патриархалния терор.

Действието се развива в Токопила, Чили, в едно минодобивно селце, което почива между пустата планинска верига и Пасифика. Филмът разкрива трудните му отношения с родителите. Баща му Джейм (ролята изпълнява собствения син на Алехадро, Бронтис Ходоровски) е представен като насилник и тиранин, обсебен от Сталин, а неговата майка Сара като емоционално хистерична жена. Във филма контрастират моменти на болка и унижение с моменти на лирическа красота и метафизична трансцеденталност. Без съмнение, това е най-съкровения филм на Ходоровски. Докато е по-мек от психоспиритуалния скандал на по-ранните му филми, Ходоровски остава верен на артистичния си интегритет в "Танцът на реалността". Каквото е изгубил в антагонизма на шута, той печели в състрадателната мъдрост. С този филм Ходоровски демонстрира един абзац от Руми: "Вчера бях умен, и исках да променя света. Днес съм мъдър, и променям себе си."

Влиянието на Ходоровски върху световната култура е неизмеримо. Той оказва дълбоко въздействие върху големи кинематографи като Дейвид Линч и Денис Хопър, както и филмови режисьори от по-новото поколение като Никълъс Уиндинг Рефн, а дори и върху световната популярна музика. Мерилин Менсън посочва Ходоровски като огромно влияние върху музиката и кариерата му (Ходоровски води сватбената церемония на Менсън с Дита Фон Теезе през 2005). В много кръгове той е признат заради работата си в научно-фантастични комикси като The Incal, който е в съавторство с френската комикс легенда Мьобиус. Ходоровски дори излиза в открития космос - през 2013 астероидът 261690 е наречен на негово име.

 Източник: Ultraculture