Пътят на Ками

Шинтоизмът е една от малкото религии, все още забулени в мистичен ореол за западния свят, не толкова защото тя пази ревностно тайните си, а главно заради тотално различното светоусещане на японците. Ако не си пребивавал в Япония и не си се докоснал до това разбиране, е трудно да се обясни какво всъщност е шинто. Не претендирам за задълбочени познания в областта, и ще разкажа какво аз разбрах за тази така интересна за мен, и доста различна от останалите, религия. Всичко различно е интересно, нали така :)

„It is impossible to make explicit and clear that which  

fundamentally by its very nature

 is vague”  Dr. Ono

Самото класифициране на шинто като религия, според мен, е доста грубо казано. Религията по дефиниция предполага разбиране за бог/божества, а да се приравни терминът „ками” с думата „бог”, според Сокуо Оно, означава да се създаде сериозно недоразумение и погрешно разбиране за шинтоизма.

Японците се раждат шинтоисти и самите те трудно обясняват на западния човек изначалните вярвания, които сякаш винаги са били генетично вплетени в тях. Може да се каже, че шинто е расова принадлежност - разбиране за света и за мястото на японците в него, за хармоничното им пребиваване на онова късче земя на края на света.

Най-ранният запис на думата „ками” се среща в Nihon Shoki („Хроники на Япония”), ръкопис от осми век. Думата „Shinto” се състои от две идеограми: 神 (shin), която отговаря на древния термин „ками”, и 道 (do или to), която съответства на думата „michi” или „път”. Оригинално  китайски, терминът Shentao е срещан в конфуциански манускрипт в двоен смисъл: описвайки едновременно мистичните правила на природата и всеки един път, който води до гроба. От гледна точка на даоизма, терминът означава магическите сили, характерни за тази вяра. В китайски будистки текстове на едно място ученията на Гаутама са наречени神道,а на друго терминът е употребен в концепцията за мистичната душа. Будизмът в Япония използвал този термин доста широко, обозначавайки с него местните божества (ками) или света на ками, в който смисъл дефинирал призрачни същества от по-нисш порядък спрямо будите (hotoke).

За разлика от будизма, християнството и исляма, шинто няма основател като Гаутама Просветленият, Спасителят Христос, или Пророкът Мохамед. В шинто не съществуват свещени писания като сутрите на будизма, Библията или Корана. Шинто сам по себе си намеква за вярата в ками, за ритуалните практики според същността на ками и за духовния живот, воден посредством почитането им и съжителството с тях. За тези, които почитат ками, шинто представлява колективно име, обхващащо всички вярвания. Това е съвкупен термин и следователно употребата му от шинтоистите се различава от представата на будистите, които наричат своята система от вярвания „будизъм”, както и от християните, които обединяват дълбоката си вяра и упование в Христос, посредством неговите учения, в „християнство”.

Общо казано, шинто е повече от религиозно вярване. То е амалгама от отношения, идеи и начини на вършене на нещата, които в продължение на две хилядолетия и повече са се превърнали в интегрална част от пътя на японците. Така шинтоизмът е едновременно лично убеждение и колективен начин на живот според същността на ками.

Първото нещо, което е важно да се разбере, са взаимоотношенията между ками и японците. Те могат да се оприличат най-точно на връзката между родител и дете: ками непрестанно бдят и закрилят хората, а те от своя страна, като малки деца почитат, боготворят и служат на своите родители посредством дарове, външна и вътрешна чистота. 

Ками не понасят мръсотията. Затова чистотата в Япония е съвсем друго измерение, в сравнение с останалия свят, и е в такъв ярък контраст с Азия, бидейки геофграфски толкова близо. Цялата житейска философия на японците произтича преди всичко от взаимовръзката им с природните духове и с духовете на починали, обединени от термина ками.  

Митология

Според най-древния ръкопис от осми век, в който се споменава шинто, „Kojiki”, в шинтоистката космология първи се появява Аме-но-минака-нуши-но-ками, или Ками на Небесния център. След това се появяват Ками на раждането и Ками на растежа, съответно Така-мимусуби-но-микото и Ками-мусуби-но-микото. Но шинто-сагата се разгръща със създаването на звездната двойка Изанаги-но-микото и Изанами-но-микото. Слизайки от Висшите нива на небесата, те сътворяват Великите осем острова, или Япония, както и всички останали неща, включително много други ками. Трима от ками били най-величествени: Богинята на слънцето (Ама-терасу-о-миками) – ками на Висшите нива на небесата, нейният брат (Суса-но-о-но-микото), който отговарял за Земята, и Богинята на Луната (Тсуки-йоми-но-микото), която била ками на света на тъмнината.

Братът се държал много лошо и извършил толкова много престъпления, че Богинята на слънцето се ядосала и се скрила в една небесна пещера, което довело тъмнина на небесата и на земята. Впечатлени от развилите се събития, небесните ками организирали забавление, включително танци, с които извадили Аматерасу от пещерата, и така върнали светлината на света. Заради своите лоши постъпки Суса-но-о бил прогонен в долния свят, където с добро поведение се завърнал в услуга на друг ками, негов наследник – ками на Изумо (Окуни-нуши-но-ками). Последният станал многоуважаван ками, който управлявал Великите осем остров и благословил хората. Много малко е казано в митологията за Богинята на Луната.

Впоследствие, внукът на Богинята на слънцето, Ниниги-но-микото, получил инструкции да слезе и да управлява Япония. Като символ на неговата власт му били дадени три божествени предмета: огледало, меч и наниз мъниста. Още повече, той бил придружен по време на пътуването си от ками, който бил участвал на забавата пред небесната пещера. Обаче, за да изпълни мисията си, той трябвало да преговаря с Ками на Изумо, който след известни дискусии се съгласил да му преотстъпи видимия свят, придобивайки невидимия. По същото време, Ками на Изумо изискал протекция за небесния си внук. Правнукът на Ниниги-но-микото, Император Джиму, станал първият човешки владетел на Япония.

Светилища, храмове и символи

Храмовете представляват спонтанна манифестация на вярата на хората в ками, а ритуалите и фестивалите са най-висш израз на тази вяра.

Първоначално, обредите на ками са били извършвани на важни места, особено на онези където е била наблюдавана или преживявана манифестация на ками, независимо от удобството и разположението на самото място. С увеличаване на населението и с развитието на цивилизацията, били издигнати структури, които били доста по-достъпни за поклонение. В повечето случаи вътре в самите светилища са изграждани камери, за които се смята, че са обитавани от ками през цялото време. Повечето планини и върхове, като връх Мива и връх Фуджи, се смятат сами по себе си за светилища и обиталища на ками.

Основната функция на светилището е да предостави обиталище на един или няколко ками, както и място за почитане и молитва според правилата на шинтоизма. Светилищата не са издигани, за да пропагандират вярата или да проповядват тази доктрина, въпреки че и двете се считат за важни.

Свещената врата, която разделя видимия, материалния, от невидимия, духовен свят на ками, се нарича тории. В миналото са били изграждани само от дърво, докато сега могат да се видят метални, алуминиеви и дори бетонни тории.

 Тории към храма Сузумигаока Хашиман 

 Итсукушима тории - една от най-известните в Япония

Символ на присъствието на ками е свещения предмет, наречен „свещеното тяло” (shintai). Този предмет се съхранява в най-вътрешното помещение на светилището. Когато свещеният символ е там, вътрешния храм е неприкосновен. Символът е този, който прави една сграда светилище. Ако свещеният предмет е премахнат, религиозното значение на това място престава да съществува.

Две порти в предверието на вътрешния храм пазят символа от осквернение. Те се държат винаги затворени и заключени, освен по време на специални обреди. Дори когато вратите са отворени, една завеса от бамбук или от друг материал виси на входа и пречи на монасите и на поклонниците да надзъртат вътре. Пред тези врати са сложени масички, върху които се поставят даровете. Понякога от двете им страни има банери с човешки или животински изображения. Обикновено, на централна позиция на масата за приношения, или зад нея, има поне една перпендикулярно поставена пръчка, от върха на която виси хартия, обичайно бяла и сгъната по уникален начин. От другата страна е поставена пръчката за пречистване. 

Не рядко се поставя и огледало по средата между масата и вратите, пазещи свещения предмет. Огледалото има символично значение, и не е предмет на преклонение. Огледалото символизира чистотата на ками – така както се отразяват предметите в едно огледало, показвайки тяхната същност. Оттам и отношението към чистотата. В митологията огледалото е мистериозен предмет. В древните общества, то е било по-скоро церемониален предмет с религиозно значение, отколкото предмет за ежедневна употреба. За да хванат духа на Аматерасу, докато се криела в небесната пещера, било използвано огледало, закачено да виси пред пещерата. Аматерасу казала на Ниниги-но-микото да почита огледалото като „нейн дух”.

Пред светилището има кутия за дарения. Над нея обикновено виси въже със звънец, с чието биене се призовава вниманието на ками към поклонника.

 

Светилище, посветено на повече от един ками може да има съответния брой вътрешни стаи, всяка от които е със свой собствен свещен символ. В подобни случаи, обичайно е един от ками да е водещ, а друг – второстепенен.

Гохей (Gohei) се състои от пръчка с хартиени ленти, сгънати зигзагообразно. Те индикират присъствието на ками в светилището. Хартията понякога е златна, сребърна, червена или тъмносиня, а не рядко се използва метал или плат вместо хартия.

Харайгуши е другата пръчка, служеща за пречистване и благословия:

Всички хора обичат късметчета. В шинтоистките храмове също ги има, и те се предлагат по особено атрактивен начин за туристите. Начините са два. Първия е да си напишеш молитвата на т.нар. дървени таблички "ема", срещу скромно дарение, и да ги закачиш в храма:

 Могат да се видят доста интересни детски желания :)

Вторият вариант са т.нар. късметчета"omikuji". В многостенен цилиндър има бамбукови пръчки с номерца, който се разклаща и обръща надолу, за да падне пръчица през малкия отвор. 

Номерът съответства на късметче, което се намира от тези чекмедженца. В големите храмове са двуезични, на японски и на английски...

... и дават пространни съвети за всички сфери на живота :)

Пред светилищата обикновено има статуи-пазители, изобразяващи най-често лисици, маймуни и лъвове. Те се считат за пратеници на ками, посредством които се комуникира с тях.

 Лисици-пазители

Мишки-пазители

В шинтоизма смъртта се възприема като лош късмет, зло или проклятие. Все пак, не е правилно да се каже, че причината, поради която храмовете нямат контакт с починалите или погребални обреди, е за да се избегне омърсяване. По-скоро мъртвото тяло се разглежда като нечисто и се цели избягване на контакт с него, а не със самия дух на починалия, който, както видяхме, може да се превърне в ками.

Източник: "Shinto: The Kami Way", Sokyo Ono