Живот без емоции: алекситимия

В наши дни все повече зачестяват случаите на странни "заболявания", чиито патогенеза и симптомология хората в бели престилки винаги ще намерят начин да обяснят, пък било и понякога с абсурдни резултати от експериментални изследвания и смешна стъкмистика. 

Една такава съвременна "болест" е алекситимията. Тя е дефинирана от съвременната медицинска наука като прелюдие към психосоматично заболяване.

Думата "алекситимия" има гръцки произход и означава "без думи за чувствата". Симптомологията й се характеризира с трудност при идентифициране и назоваване на собствените емоции, трудности при разпознаване на емоциите на другите хора, затруднения при разграничаване на емоции и телесни усещания, недостатъчна способност за фантазиране (символизиране), фокусираност върху външни събития за сметка на преживяванията, склонност към логическо мислене при дефицит на емоционални реакции, както и бъркане на мисли с чувства. 

Кейлъб е алексик, и разказва за своя живот на "различен". Събитията в неговия живот преминават като обикновен работен ден на средностатистически служител. Дали е сватбеното му тържество, раждането на сина му или пазаруване в магазина - на практика за него е все едно, тъй като и трите неща ги възприема като механични дейности. Той споделя, че дори в момента, в който бъдещата му съпруга пристъпвала към него на сватбата им, единственото усещане, което имал, било изчервяване и тежест в краката. Неговия ум бил напълно изчистен от радост, щастие или любов в конвенционалния й смисъл.

В действителност Кейлъб твърди, че не чувства почти никакви емоции - нито положителни, нито отрицателни. Алекситимията се среща при 50% от хората с аутизъм, но много алексици, също както Кейлъб, не проявяват никакви други симптоми на аутизъм като компулсивно или повтарящо се поведение.

За да се разбере тази емоционална импотентност по-добре, представете си матрьошки, като всяка една следваща във вътрешността на по-голямата става все по-сложна и изтънчена. В ядрото на това състояние стоят телесни усещания - прескачането на сърцето, когато видиш човека, който обичаш, или топката в стомаха когато си притеснен или ядосан. След това мозъкът прикрепя стойност към тези усещания и така разбира дали са добри или лоши, силни или слаби. Аморфните усещания започват да се оформят и създават съзнателна представа за емоция и накрая обяснени с думи. Така накратко протича емоционалния цикъл в човешкото тяло.

Когато алекситимията била описана за пръв път през 1972 г. се смятало, че проблемът се състои в последната, лингвистична фаза. Според учените, дълбоко в себе си алексиците изпитват същото както всеки човек, но те просто не могат да опишат емоциите с думи. Личното ми мнение е, че тази теория издиша като астматик в цигарена фабрика. Сериозно, как е възможно да имаш емоции, но да не можеш да ги облечеш в някакви думи? Не можеш да вербализираш нещо, ако то просто не е там, или ако над теб тегне древно японско проклятие за мълчание. Тези хора просто нямат емоции, а не че не могат да ги изкажат.

Учените изказали хипотеза, че това се дължи на срив в комуникацията между двете полукълба, което пречи на сигналите от зоните на емоциите, предимно в дясната хемисфера, да достигнат зоните на речта, локализирани в лявата. А този емоционален трансфер е нужен за вербализиране на това което чувства човек. Този процес бил визуализиран най-добре, когато хирурзи се опитали да лекуват епилепсия чрез прерязване на влакната, които свързват двете полукълба (OMG!). Въпреки че този метод намалил пристъпите, пациентите се оказали също с емоционална лоботомия. 

Кейлъб споделя друга случка от живота си. Той я обяснява с "изключване на съзнанието", което пречи на емоциите да навлязат в ума му. Един ден в училище, когато бил малък, той се занимавал с ученическия театър. Цяла седмица бил репетирал да произнесе правилните звуци, но те просто не излизали накуп. Накрая неговия наставник изгубил самообладание и му се разкрещял. Реакцията на неговото тяло била силно напрежение и сърцебиене, но умът му бил тотално необезпокоен. "Сякаш никое събитие не може да пробие това безразличие", казва той. 

"Колкото по-силна е емоцията, която би трябвало да чувствам, толкова по-цветно би трябвало да мисля. Реалността е, че се оказвам с по-прочистена глава и ставам по-аналитичен." 

Едно предимство на това състояние е, че Кейлъб се справя лесно с медицински изследвания, тъй като няма емоции на страх или безпокойство, с които да ги асоциира и да натрупва в емоционалната си памет. Обаче, според учените, без емоционалността мозъкът може да се закачи за физическите усещания, и е възможно да усили телесните реакции. Гьорлих-Добре констатира, че "алексиците са хиперсензитивни към телесни възприятия, и не са способни да се фокусират върху нищо друго, което може би е една причина защо те развиват хронична болка". 

В крайна сметка, Кейлъб иска да подчертае, че емоционалната слепота не прави хората лоши или егоисти. Той споделя: "Може да е трудно за вярване, но е възможно човек да бъде напълно лишен от емоции и въображение, които са такава голяма част от това, което ни прави хора."

Цялата тази информация потвърждава феномена на "заразяване с емоции" на пришълци на тази планета, така добре обяснен тук. Кейлъб го казва много точно, че именно емоциите и въображението са тези, които ни правят хора и ни различават от последователно инкарнираните, които не притежават емоционално тяло. Същото явление е представено и в телевизионния сериал "Fringe" в лицето на т.нар. "Наблюдатели" (Observers) - хора от бъдещето, които пътуват във времето и пространството, тъй като планетата в бъдещето върви към унищожение. 

Те са еднакво облечени, изглеждат по идентичен начин - скучно и сиво. Те нямат емоции, тъй като с помощта на генно инженерство, в стремежа си да създадат суперчовек, създадения свръхинтелект потиска зоните на емоции в мозъка и това води до заличаване на емоциите изцяло. При връщането им на мисия назад във времето, в наши дни, те започват да придобиват емоционални връзки към хора, които не могат да опишат, тъй като е нещо напълно непознато за тях. "Наблюдателите" не изпитват никакъв страх от нараняване на физическото тяло, нито болка. Като се замислим, самата дума "feeling" (чувство) е омофон на "filling" (пълнеж), т.е. буквално чувствата са нашата същност, това което ни кара да се чувстваме пълни отвътре. Иначе сме бездушни униформени тела.

Ето как много от съвременните "заболявания" имат малко екзотично, алтернативно обяснение, което не трябва да се пренебрегва предвид откачения свят, в който живеем в момента. Затова - Sapere aude and keep feeling :)

Източник: BBC Future