Позволявам си веднага след нейното публикуване в мрежата да споделя с вас една интересна циганска благословия, преведена от немски от д-р Георги Мишев.
"Настоящият текст е превод от немски на български език на публикуван етнографски запис на обичай изпълняван по думите на автора от българските и турските цигани в края на зимата преди предприемане на пътуванията през лятото. Публикувам обреда в превод на български език, което може да спомогне за евентуални бъдещи негови изследвания. Преводът е по изданието на Wlislocki, H. Volksglaube und religiöser Brauch der Zigeuner. Münster 1891, 68-69.
Особен обичай имат българските и турските цигани, който извършват пролетта, когато за първи път напускат зимните си обиталища и започват лятното пътуване. През нощта преди деня на тръгването на групата се събират всички стари и млади около един голям огън, който се запалва навън. Една от магьосниците дава на всеки от присъстващите по един малък сладкиш, от който половината се изяжда от човека, а другата половина се поставя от магьосницата в жаравата, при което всеки път тя казва следната молитва:
Coripena tu araka Закриляй ни от мъки и беди
Amen taysa, e jivesa! във всичките ни земни дни!
Devla de amenge baҫta, Боже от небесата благословията си ни дари,
De amenge upre droma! ни късмет по пътищата ни дари!
Trada, gule, tu miseҫen, От злите духове ни защити,
Sastyar tu, amen coren! децата твои, бедните, ти!
Amare save pedeuge, Всички от нашите бедни животинки,
Ke hin mosht amenge, които ние бедните с нас водим,
Na de dukha, na de dukha, от болка и страдания винаги пази,
De tu lenge bare cara! обилна паша им дари!
Menge acen sapa laces, Змиите да бъдат благосклонни
Sam amen may but cores! към нашата група, на бедните,
Sapa amen th´ araken, змиите нас да ни пазят,
Andro nascipen the sastyaren! при болести да ни помагат!
Andro cero, gule devla, Мили Боже, от небесата горе,
Amen taisa tut arakaha! всеки ден да те възхваляваме!
Andre pҫuv, tu kale sap Черна змия в земята, ти,
Sascaripen menge ac! щастие и здраве наше бъди!
След това взима малка купичка, в която има остатък от отвара от татул и пепел от змия и хвърля купичката заедно със съдържанието в огъня. Чрез тази жертва вярват, че ще се предпазят от заразни болести.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар