Елфическите кръгове или митичните гъбени портали

Не, това не е не-заглавие в стил "Църквата на Спагетеното чудовище". Това е една истинска история за елфи, феи, кръстоносни походи, мечове и мечки. 

И така...

В продължение на хиляди години, внезапната поява на кръг от гъби бил сигурен знак за чуждоземно присъствие. Тези кръгове се появявали през нощта или се премествали от едно място на друго, без някаква конкретна цикличност или причина. Появили се асоциации за нечисти сили, които обладавали тези феноменални образувания и така възникнал фолклорът за митичните гъбени портали.

Елфическите кръгове са естествен природен феномен. Гъбите създават пръстеновидна или полукръгла форма в почвата, която въздейства на тревата в конкретната територия. Така във вътрешността на кръга от гъби се наблюдават два възможни сценария - или тучна зелена трева, или потъмняла и изсъхнала такава. Тези кръгове могат да достигнат от няколко инча или фута до 164 фута или 50 метра и повече. Кръгът, открит в Белфорт, Франция, се счита за най-големия в света - 600 метра в диаметър и впечатляващо е на възраст 700 години.

Елфически кръгове в мъха, Исландия

Много истории обгръщат мистерията на гъбените кръгове. Техните имена в европейските езици често намекват за свръхестествен произод. Те са познати като ronds de sorciers ("кръговете на магьосниците") във Франция, Hexenringe (кръговете на вещиците) в Германия. Според германската традиция се вярва, че елфическите кръгове маркират мястото, където танцували вещиците по време на Валпургиевата нощ, докато датските суеверия твърдят, че кръговете показвали мястото, където Дяволът поставял гюмът си за мляко. В Тирол хората свързвали елфическите кръгове със свирепите опашки на летящи дракони. След като драконът създал подобен кръг, нищо освен гъби не можело да вирее на това място в продължение на 7 години. Смята се за изключително опасно да се влезе в елфически кръг. Според френските легенди, те били охранявани от гигантски крастави жаби, които проклинали всеки който дръзнел да премине границите на кръга. В други части на Европа се смята, че влизането в кръга води до загуба на едното око. Във Филипините (което показва тяхното разпространение по целия свят) гъбените кръгове са асоциирани със зли духове.

Фолклорните традиции на Британските острови разказват как елфите танцували в група в подобни кръгове. Още повече, в края на 20-ти век, историите за тях били нещо обичайно и често срещано в Шотландия и Уелс. Някои хора дори разказвали как се били присъединили към танца с елфите. Викторианските фолклористи отнасят елфите и вещиците към една категория, изхождайки от идеята, че и двете групи се вярва, че танцували в кръгове. Тези истории са особено асоциирани със светлите лунни нощи, тъй като се смятало, че кръговете ставали видими за хората на другата сутрин.

Според ирландска легенда от началото на 20-ти век, елфите танцували около глог. Всички легенди, обаче, предупреждават да не се преминава в кръга, като проклятието на елфите ще достигне всички натрапници. Дори събирането на роса от тревата или от цветята във вътрешността на елфически кръг може да донесе лош късмет. Унищожаването на елфически кръг е безсмислено, тъй като според поверията, той ще порасне отново.

Много легенди разказват за хора, които са влезли в елфически кръг и за последиците от това. Смята се, че всеки, който влезе в празен гъбен кръг ще умре млад. Много често, смъртният, който прекрачи границите на кръга става невидим за останалите хора извън него и може никога повече да не се върне в света на хората. Често елфите карат хората да танцуват до смърт или полуда докато са в кръга.

Влизането в елфически кръг по време на Валпургиевата нощ (1-ви май) или Хелоуин било особено опасно. Освобождаването от елфически кръг често изисква външна намеса. Една рецепта от Уелс, от 20-ти век, съветва да се хвърли в кръга дива майорана и чубрица и да се объркат елфите. Друг трик е спасяващият да докосне жертвата с желязо, или просто да издърпа нещастника от кръга, въпреки че това може да е доста трудно. Според легенда, един фермер завързал въже около себе си и му били необходими 4-ма мъже, за да издърпа дъщеря му, попаднала в капана на елфически кръг.

Хора, които са танцували с елфите рядко са в пълна безопасност, след като са били изкарани от кръга. Често те откривали, че кратките мигове, прекарани в кръга, се оказвали много по-дълго време, изминало в човешката реалност - седмици или дори години. Спасеният може да няма спомен от преживяванията си с елфите. В повечето истории, излезлият от кръга го чака злочеста съдба. Според друга легенда, когато спасилият се от елфически кръг докоснал желязо, той изчезнал напълно.

Някои традиции твърдят, че единственият безопасен начин да се изследва елфически кръг е да се обиколи в бяг 9 пъти. Това отключва способността да се чуят танцуващите елфи. Това трябва да бъде направено по време на пълнолуние, а човек трябва да бяга в посока на слънцето. Обикалянето в посока противоположна на часовниковата позволява на елфите да приемат бягащия като свой. Да се обиколи кръга за 10-ти път е глупаво и опасно. Вярва се също, че ако човек сложи шапка на обратно, това би объркало елфите и те няма да го издърпат вътре в кръга.

Въпреки множеството асоциации със злочестната съдба, някои легенди разглеждат елфическите кръгове като места на изобилие, благоденствие и  плодовитост. Според уелските народни поверия, ако се построи къща върху елфически кръг, това ще донесе просперитет на нейните обитатели.