Огледалата в мезоамериканската култура

"Mirror, mirror on the wall, who's the fairest of them all?" The Evil Queen През вековете и хилядолетията, мезоамериканските култури развиват специфични традиции и религиозни церемонии с огледала. Едно от най-разпространените, практикувано от маи, ацтеки и тараскани, е вярването, че огледалата служат като портал към реалност, към която може да се гледа, но не и да се взаимодейства с нея. Тази древна традиция еволюирала от по-ранните й версии, че гладката водна повърхност може да се използва като мощен инструмент за религиозни практики за виждане на непознатото и на портали към свещени пещери, за призоваване на свръхестествени сили, както и да се използват като олицетворение на силата на слънцето. Тези традиции са запазени и до днес в скалното изкуство, което разкрива религиозни фигури, събрали се около водни басейни. Огледалата, създадени от мезоамериканските култури първо били изграждани от едно-единствено парче желязна руда, което било полирано до висока степен на отразяване. По-късно хората започнали да използват много други руди и да създават по-големи и сложни огледала. Един от най-популярните дизайни на класическата мезоамериканска култура били огледалата от мозаичен пирит, които били използвани в Теотихуакан и в целия регион около територията на маите. Съвременните археолози съвсем наскоро разбраха за широката употреба на огледалата в тази област, защото елементът пирит деградирал с времето и загубил отразителната си способност. Сега всеки знае, че много от откритите маиски артефакти от пирит всъщност били високоотразителни огледала. След като популярността на пирита затихнала, мезоамериканските култури възприели употребата на обсидиана за изработване на огледала. Мезоамериканските огледала често били свързвани с елементите, с части на тялото или астрономични обекти. Ето по-известните от тях: Вода. Асоциацията на огледалата с водата дошла от древните вярвания, че отразяващата вода може да покаже бъдещето и съдбата на човек. Преди направата на металните огледала, поклонници от цялата територия на маите и на ацтеките използвали съдове с вода като основно средство за контакт със свръхестественото. Огън. Символите на огъня могат да бъдат открити в много огледала на Мезоамерика. Най-често срещаната репрезентация на огъня е под формата на цветя, венчелистчета и пеперуди около силно полираната повърхност. Огънят бил обожествяван най-вече заради способността на огледалото да канализира слънчева светлина и да създава огън (огледалата създаващи огън произхождат от олмеките) Нефрит. Нефритените огледала били популярни в Теотикуакан и в териториите на маите. Обикновено тези огледала били декорирани с нефритени камъни и използвани в погребални церемонии и жертвоприношения преди идването на европейците. Стъклото, основен компонент на огледалото, е слаб отразител. То отразява само 4% от светлината, но притежава свойството еднаквост, особено когато е полирано. Стъклото също се смята за добър материал за изработването на огледала, поради неговата прозрачност, леснота на производство, твърдост, способност за придобиване на гладко полиране, и може да бъде моделирано в разнообразни форми за специални огледала. Силициевият двуокис, който се придобива от пясък, се използва за направата на стъкло. За производството на висококачествени научни огледала се използват няколко вида стъкло. Те обикновено съдържат някой друг химичен компонент да направи стъклото по-здраво или устойчиво на дадени екстремни природни условия. Огнеупорното стъкло, например, е елемент от структурата на стъклото, състоящ се от силициев двуокис и бор, който се използва когато огледалата трябва да издържи на високи температури. За да се произведе огледало, стъклото трябва да има покритие. Най-често използваните материали, които са подходящи за неговата изработка, са металните покрития като сребро, злато и хром. Преди хиляда години среброто било най-разпространения метал за покритие при изработка на огледало, довел до появата на термина "посребряване". Преди 1940 живакът бил най-използвания метал за покритие на огледала, защото този метал се разстилал равномерно върху повърхността на стъклото и не потъмнявал. Тази практика в крайна сметка била изоставена, защото живакът се запечатва в токсична течност. В наши дни, производителите на огледала използват алуминий вместо живак. При огледалата с научна цел понякога се използват покрития на други материали като силициев диоксид и силициев нитрид с дебелина на слоя 10 000 th за инч. Тези видове покритие се използват като рефлектори и като предпазващи покрития върху метални покрития. В сравнение с металните, те са по-малко податливи на надраскване. Научните огледала също са покрити със сребро, а понякога и със злато, за да отразяват светлината на определен цвят по определен начин. Суеверия свързани с огледалата Съществуват много вярвания, свързани с огледалата. Счупеното огледало може би е фокус на най-много суеверия спрямо който и да е друг предмет. Смята се, че счупеното огледало носи седем години лош късмет. Тези истории водят началото си от древните времена, когато хората използвали водата като огледало. Те се вглеждали във водата, за да разчетат съдбата си. Ако образът бил неясен, наблюдателят щял да умре. Вярванията се променили с промяната на формата на огледалото. Древните хора си представяли, че гледат образа на собствената си душа в огледалото. Ако огледалото се счупело, същото се случвало и със душата, и това било сигурен знак за смъртта на даден човек. Седемте години лош късмет, свързани с огледалото, произхождат от древното римско вярване, че на душата й трябват седем години, за да се възстанови. Римляните са тези, които открили не толкова популярния лек при счупване на огледало: единствения начин, по който можеш да обърнеш орисията на седемте години лош късмет е да заровиш счупените парченца много дълбоко в земята. Много хора покриват огледалата в дома, когато някой умре. Това се прави, за да не позволи душата на починалия да бъде хваната в капан в огледалото. Особено когато някой е умрял от насилствена смърт, било от изключителна важност да се покрият огледалата, защото се смята, че духът ще обикаля наоколо в търсене на тяло, което да узурпира и да приключи незавършеното си дело. Вярва се, че вампирите и вещиците нямат отражение в огледалото, защото нямат душа. Смята се, че новороденото не трябва да бъде поставяно срещу огледало преди да навърши годинка, защото иначе ще умре.  Смятало се е, че огледалата притежават сила отвъд естествената - своеобразно отражение на истината, и така те се превърнали в атрибут на много мистични ритуали. Източник: Mirror History