Не съм кой знае каква професионалистка в използването на Таро, но достатъчно за една уважаваща себе си wannabe-witch. Моето първо Таро придобих на невръстна възраст, още млада 12-13 годишна тийн-вещица. Афинитет към магията имах още преди това, но това беше времето, когато разкрих тъмната си същност в квартала и хората започнаха да ми подаряват книги за магия и карти Таро за рождения ми ден, докато връстниците ми получаваха дезодоранти Fa и тениски Nike. Какво да правиш, хоби :)
Та, не помня дали реално ми го подариха или си го купих сама, тъй като наистина купувах и ми подаряваха само това, но първото Таро което ме накара да примижам блажено с влажен влюбен поглед, бе Артурово Таро на Ана-Мари Фъргюсън. До момента за мен си остават най-красивото Таро на наводнения с карти пазар, независимо от сравнително ниската им цена, което е другият им плюс всъщност (само 17,20 колода плюс ръководство). Картите са изключително красиви и те потапят в легендата за Крал Артур, пресъздавайки основните архетипи през образите на тази история.
Обикновено използвам мързеливото гадаене с три карти, като първо меся картите. След това разцепвам със сигнификатора и вадя картите над и под него, както и най-долната от тестето. Подреждам на три. Картата под сигнификатора е тази, която дава реален съвет по зададената ситуация и я слагам в средата, картата над него в тестето показва какво помага и я слагам вляво, а най-долната от тестето - какво пречи, съответно вдясно. Ако реша да задълбая в някой аспект, тегля нови карти, които слагам върху вече изтеглените, задавайки нов конкретизиращ въпрос. Винаги са ми помагали и ми показват доста точно, но това е заради изградената връзка между мен и тях, както знае всеки тароист. Най-важното при избора на Таро е да се усети и избере правилно вибриращата колода :)
Вчера попаднах на Таро на Зелената вещица (Green Witch Tarot) от Ан Мура, което ми направи добро впечатление. Още повече, че е топло-топло, току-що излезнало от печатницата. Единствения недостатък, който виждам на първо четене, без да съм държала колодата в ръце, е липсата на рамкиране на картите, което аз лично много харесвам. Смятам, че рамкирането допълнително дава усещане за "гледане през прозорец", през портал към един вълшебен друг свят. Така изрисувани, въпреки прекрасните илюстрации, нещо ми се размиват, но това е мое мнение и не значи, че не бих си ги купила, след като ги представям тук. Ето едно кратко видео на самите карти, за по-добра представа:
Ако някой вече ги притежава и ги ползва, ще се радвам на мнения и коментари.
Друго интригуващо Таро, на което попаднах, е Таро на Гея (Gaian Tarot) от Джоана Пауел Колбърт, което е също с чудесно илюстрирано и с различен подход. Поради лимитираният им тираж от 250 броя, колодата е отдавна изчерпана и може да бъде намерена в Амазон на цена от 200 долара. No, thanks. I'm gonna skip that one. Различното на тези карти е, че самата авторка е и илюстраторка, използвайки лицата на свои приятели и познати при рисуването. Интересни са, вижте сами:
Сега, темата за Таро е тоолкова преексплоатирана, повтарят се едни и същи неща в продължение на десетилетия, когато времената и нравите се менят толкова бързо. Всичко в съвременния окултен свят плаче за реновиране и по-свежа перспектива, адаптирана към модерните нужди и потребности на младия окултист. Същото според мен трябва да се случи и с Таро, неизбежно е. Сега, друг е въпросът, че доста хора (да се чете: "американци") си измислят свое Таро, което е тотално изчанчено и твърде далеч от основните принципи на картите като метод, и разбира се, предлагат курсове по четенето на собствените си карти за по 200 долара! Така намирам за доста различно и свежо Тарото на Зелената вещица.
За другите колоди, които използвам, ще пиша друг път :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар