Размисли върху изкуството, готвенето и таро

Миналата седмица започнах да пиша нова публикация, за да споделя разни впечатления от деня. До вечерта обаче така и не седнах. На следващия ден дойдоха нови преживявания, и пак не намерих време да пиша. Затова, сега ще пиша за каквото ми падне, па да видим какво заглавие на публикацията ще излезе накрая :)

"Nature is not only all that is visible to the eye... it also includes

 the inner pictures of the soul."

Edvard Munch

Г-н Мунк е проумял тази истина, рисувайки великия "Вик" на природата. Той толкова дълбоко е усетил този писък на планетата, изразен с огненочервения залез, че неговия шедьовър се превръща в "картината за 120 милиона долара" - най-скъпото произведение на изкуството, продавано някога на търг.

Какво вижда света, т.е. онези луксозно облечени сноби, които притежават 2/3-ти от света, в тази детска драсканица? Явно е, че силата на идеята, която е вплетена в тази картина, е голяма, и наистина изразява твореца, а ние, с нашите чисто човешки сетива, отвъд логиката и здравия разум (защото, погледнато през лявото полукълбо, това наистина е детска драсканица) усещаме това и на практика приемаме не толкова материалния носител на смисли (картината), а това, което е отвъд. Има произведения на изкуството, за които не е нужно предварително да имаш информация как и защо е рисувана една картина, да речем, за да я разбереш и оцениш.

Разсъждавах как изкуството може да се впрегне в полза на магията. Примерно, при един ритуал за постигане на знание за висшите светове, можете да сложите в стаята картини на Дали или Ешер, за любовни зашивки - "Целувката" на Климт, а при ритуали за изцеление - "Лилиите" на Моне. Едно произведение на изкуството е толкова попито от идеи, вдъхновение, смисъл, че се превръща в живо същество. Нещо като "Портретът на Дориан Грей".

Представете си през вековете колко хора са се възхищавали и продължават да се възхищават на един шедьовър. Представете си огромната акумулирана енергия, насочена и събрана в една картина. А сега си я представете закачена на стената в хола ви. Ето това виждат богатите снобари в една картина за 120 милиона долара! Те виждат портал на смисли. Независимо къде се намира картината, тя продължава да съществува в колективното подсъзнание, и черпи сили от него, защото там тя вече се е превърнала във феномен, превръщайки се в символ на нещо. Така, както "Слънчогледите" на Ван Гог са се превърнали в символ на гениална лудост, в символ на отхапаното ухо (както и Майк Тайсън, между другото), докато Пикасо транспортира съвсем други идеи в нашата реалност. 

Не харесвам стандартните "вещерски" празници. Прекалено много криворазбрана ритуалност има там. Too much for me. Ето, сега наближава Хелоуин, и всички пощръкляват, както всяка поредна година. И кво? За мен празник е всеки природен феномен, при който мога да отдам почит към Природата. По време на Хелоун наистина изтънява воала и при нас навлизат всякакви същества. А замисляли ли сте се да направите обратното? Щом воалът между измеренията е тънък в този момент, кой казва, че е еднопосочно? Защо да не пробваме да преминем отвъд, независимо какво влиза тук? Щом тук влизат гадости и същества от нисшия астрал, там пък, ние можем да излезем в противоположен аспект - като Месия, ангели-спасители, или феи-орисници! Вместо да чакам някакви деволити хлапета да чукат на вратата ми и да питат дали искам пакост или лакомство (WTF?), предпочитам да приготвя сама сладки, които да отблъскват зли енергии, да ги поставя пред вратата си, и изобщо да не се стига до посрещане на неканени гости.

Затова реших да споделя с вас една рецепта за вълшебна ябълкова пита. Ябълката, както г-н Н. от "Паралелна Реалност" гениално е прозрял тук, е закотвящ символ към дадена реалност. В този смисъл, ако тя е впрегната за магични цели, тя може да ни транспортира към други реалии, знаейки правилната рецепта и думички за това. Рецептата е изключително проста и лесно изпълнима. За целта ви трябват:

Ябълкова пита

3 яйца

1 1/2 ч.ч. захар
1 ч.ч. кисело мляко
1 к.ч. олио
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. сода
1/2 бакпулвер

3 ябълки /средно големи/
100 гр орехи
канела

Яйцата се разбиват със захарта, добавя се киселото мляко с предварително угасената сода в него, следват олиото и брашното смесено с бакпулвера. Всичко се разбърква ръчно до получаването на тесто като за кекс. Ябълките се обелват и стържат на най-едрата част на рендето. Към тях се добавят смлените орехи и канела на вкус. Ябълките и орехите се объркват с лъжица и се прибавят към тестото. Обърква се цялата смес и се изсипва в кръгла тавичка, предварително намаслена и поръсена с брашно. Пече се в умерена фурна около 20 мин.

Както забелязахте, не използвам миксер. Ръчното блъскане на яйцата и оформянето на тестото за кекс е като рисуването с четка: вкарва концентрирана енергия на твореца в творбата. Затова сладките от магазина никога не могат да се сравнят със сладките на баба, да речем. Много важно е преди пристъпване към изпълняване на рецептата да сте си взели душ, да сте в полу-медитативно състояние - чисти отвън и отвътре. Това е своеобразен ритуал, все пак. Концентрирате се в изпълнение на своето желание, какви реалности искате да се разкрият пред вас, какво желаете да научите от там, с каква цел: за постигане на напредък в магичната работа, проумяване на даден мит или архетип, който ви мъчи от дълго време, и т.н. Когато направите тестото и го изсипете в тавичката, напишете с пръст отгоре вашето желание, като се концентрирате върху него. Визуализирайте как сладкишът ще ви пренесе там, как ще сънувате след като го опитате, как ще ви изчисти чакрите, как ще ви завихри енергията и ще отворите съзнанието си за тези нови светове. 

Това е моето произведение:

...наполовина унищожено, какво очаквахте?

И третото нещо, за което исках да говоря, е картата на Магьосника от колодата на Райдър-Уейт. Магьосникът, като архетип, репрезентира връзката между висшия свят на идеите и нисшия материален свят. Той е средството, чрез което светът на идеите се уплътнява в нашия видим свят, придобивайки твърдина и плътност. Затова и ръцете му ритуално аналогизират херметичната аксиома, че каквото е горе, такова е и долу.

Магьосникът манипулира висшия свят и извършва алхимичната трансформация на безплътното и абстрактното в твърдото и конкретното. Не случайно Уейт слага над главата му обърнатата осмица, знака за безкрая, вечността, безсмъртието. Магьосникът е свързочник между двата свята, като липсващата брънка между маймуната и човека.

       Магьосникът от колодата на Райдър-Уейт

                         

                                          Бафомет на Елифас Леви

 

Ако се вгледаме добре в тази карта от конкретната колода, ще видим атрибутите на Магьосника: чаша (бокал), пентакъл, меч, а в ръката му и жезъл. Точно така, това са символите на Малките аркани! Магьосникът е отбелязан като карта номер І, защото той е повелителя на стихиите, на четирите бои Малки аркани. Уейт много фино, характерно за маниера на един масон, ни подсказва за ролята на Мага, както и за функцията на самите Малки аркани. Магьосникът Е Бафомет, защото Бафомет е андрогин, който обединява двата полюса (мъжки и женски) и е господар на четирите стихии. Магьосникът буквално е кристализиралият еквивалент на идейния образ на Бафомет в тази реалност. Затова вещерите и вещиците са преследвани от Инквизицията, и са все още са посрещнати със смесени чувства, като нещо несериозно, шарлатанство, защото цялото човечество има изначален проблем с Бафомет, с обединяването и помиряването на женско-мъжко, с хармонията с Природата и нейните стихии. Но вместо да се разнищи символа на Бафомет, той е анатемосван директно като Дявола (горките кози).

Това е от мен засега. Не, шегувам се :)) Да не мислите че ще завърша с Бафомет, и ще ме обявите веднага за слугиня на Дявола? Мне. Ще завърша там, откъдето започнах - с изкуство! Защото съм романтична и фина натура. Салвадор Дали е един от любимите ми афоризматици (продължавам да измислям нови думи), и не толкова любим художник, просто защото е бая изчанчен и е висял по тъмни меси в съмнително облекло. Но е безспорно интересен. А, да, и честит рожден ден на патерици на всички телемисти!

"Не се страхувай от съвършенството - никога няма да го достигнеш." 

Салвадор Дали