Това са последните ми аматьорски опити за махане на етикети от клетата Railway Ghosts, която се оказа бившо притежание на библиотеката в Гринуич. Първата страница изглеждаше така преди моето параноично вмешателство:
Кошмарът на всеки букинист! Кой човек, който се предполага, че обича книги, a.k.a. Библиотекар, ще позволи такова дамгосване и татуиране на която и да е книга? Дори ужасният превод на "Свърхестественото" от Хенкок на ИК "Бард" не заслужава такава съдба!
Запретнах ръкави и се заех с алхимичното свещенодействие. Спрях всякаква музика, преброих до десет, вдишах дълбоко и отворих прозореца. Все пак ми предстоеше боравене с белина и ацетон. Преди това се бях подготвила, разбира се, какво си мислите? Не съм чак такъв аматьор. Бях чела целия предобед форуми и сайтове как се чисти немислимото от една книга. Как се променят книжни съдби. Алилуя.
Първоначално, въведох субекта в Лакочистилището. С клечка за уши потопена в ацетон, обработих прецизно местата с лепило. Мислех си, че нищо няма да се получи, но след няколко секунди стария голям етикет започна да се отлепя сам. Success! Същото се случи и с останалите два етикета, този горе вдясно и другия, долу в средата.
Сега дойде ред на печатите. Навсякъде в мрежата ще прочетете, че няма начин да махнете мастилен печат от хартия. Това беше достатъчен аргумент да се заинатя и да опитам, ха-ха! Само някой да ми каже, че няма начин. Как ли пък не :) Вдигнах триумфално ацетоновата клечка за уши в ръка, и казах: "Railway Ghosts, в името на науката! As above, so below!" (Въпреки че не знам дали на Ниво 27 всъщност има книги с етикети...) Попих внимателно в мастиленото петно и започнах да го търкам с памуче. То се обагри в мастилена течност и наистина започна да се чисти. Внимание! Много е важно да не търкате силно, защото се протърква хартията и изтънява яко! Бях попаднала на един клип в нета, в който обработваха печат с ацетон и нож след това, изстъргвайки остатъците. Това НЕ работи при всички видове хартия, имайте го предвид. Фактори тук са възрастта на хартията, нейния вид и вида на мастилото. Например, висококачествена гланцирана нова хартия би била доста по-лесна за третиране от тая библиотечна рядкост като моята. Такава хартия беше обработвана и във въпросния клип, където мастилото изчезна буквално като с магическа пръчка. Това не е вярно за всичко обаче!
Така, long story short, че имам да правя ритуал (по закусване), мастилените петна изчезнаха. Това ми костваше доста вяра и търпение в крайния резултат. Не се предавайте :) Обаче, като за първи опит, на местата където бях наложила прекалено много ацетон, мастилото се беше разтворило и просмукало в самата хартия, придавайки леко цялостно оцветяване. Реших да рискувам с тежката артилерия.
Налях в малка капачка минимално количество "Доместос", потопих нова клечка за уши и обработих малък участък, за да видя какво ще стане след като изсъхне. Хартията промени цвета си - побеля, и в този момент съдбата на цялата страница беше решена. Избелване! Не съм расист, for the record. Минах цялата страница равномерно с белина и се получи това:
Не толкова зле, предвид какво беше, а и за първи опит. А ето разликата в цветовете от друга страница:
Остана да изгладя страницата и е шест. Оставяте хартията хубаво да изсъхне и нагласяте ютията на деликатно гладене (за пердета и т.н.). Ако повърхността на ютията е нарушена, задължително сложете памучен плат върху страницата, преди да гладите! След това я слагате под тон книги, и е като нова. Казвам това от личен опит, защото съм гладила около 20-30 страници на книга, която прогизна и после продадох, направих я като нова. Така че, не страхуйте ся.
Имаше и несполучливи резултати, разбира се. Аз съм прохождащ книжен алхимик, все пак. На следващата страница нещо не стана както трябва, въпреки че изпълних всичко точно. Мисля че самото мастило беше по-различно, или пък белината се беше скофтила, стоейки повече от час на въздух. Така мисля.
Ей тоя мъник долу ме изкара извън кожата ми.
Търках, и търках, и търках....
Грозна картинка! Пълен провал! Странното беше, че и на още една страница се случи същото:
Не знам що така, но ми писна и я зарязах. Имайте предвид, че белината пожълтява с времето, и я ползвайте разумно!
THE END
Sapere aude.
Няма коментари:
Публикуване на коментар