Blogger Tricks
"Two roads diverged in a wood, and I, I took the one less traveled by, and that has made all the difference." Robert Frost

2015-12-08

Крампус - рогатият помощник на Санта Клаус

Изображение: Ancient Origins
Настоящата статия е интересно доказателство за полярността на всичко на тази земя, във всички нейни аспекти - от физични закони до митология. В древни времена се разказвало за един тъмен космат рогат звяр, който се появявал на вратата, за да бие децата, и ги отнасял с острите си нокти.


Крампус можел да бъде чут през нощта по звука, който издавали копитата му и неговите тракащи железни вериги. Най-странното било, че той бил в комбина със Санта Клаус. Ужасяващият звяр обаче не бил демон. Той бил митичният Крампус, партньорът на Свети Никълъс (познат като Санта Клаус, Дядо Коледа, Крис Крингъл, и др.). Докато сега Свети Никълъс има репутацията на човек, който обича децата, посещава ги на Коледа, определя дали са били добри през годината, раздава подаръци на "послушните" деца, а на немирните - буци въглища, то Крампус играе ролята на опасен съдружник.

Картичка от 1900 г., на която се чете "Поздрави от Крампус!"


Вярва се, че рогатото, космато и козеподобно чудовище с дълго гневно лице и провиснал остър език посещава домовете на непослушните деца, за да ги накаже. Смятало се е, че той раздавал пердаси и отвличал децата, като ги отвеждал долу в подземното си леговище и ги държал там една година.

Според вековните легенди, ако едно дете не се държи добре, всезнаещият Свети Никълъс щял да разбере и да му изпрати съдружника си, Крампус. Казвало се, че този тъмен партньор с навита опашка щял да се появи на вратата по Коледа, за да накаже лошото дете. Той щял да го бие с вързоп брезови клони, да го линчува с конска опашка и да го хвърли в кош, с който да го отнесе в Ада за една година.

Свети Никълъс и Крампус посещават виенски дом (илюстрация от 1896 г.)

Ако подаръците на Санта Клаус не били достатъчни за немирника, то репутацията на Крампус и страховитият му външен вид ужасявали децата, принуждавайки ги да се държат добре. Това било доста добра приказка, която плашела децата и ги дисциплинирала.

Историците остават несигурни по отношение на точният произход на Крампус във фолклора, но се вярва, че както Санта, Крампус предшества християнството, произлизайки от нордическите и алпийски традиции, както и от германското езичество. Като много легендарни фигури, включително самият Свети Никълъс, образът на Крампус е еволюирал през вековете и в отделните региони, но преди всичко той репрезентира баланса на светлината и тъмнината, предоставяйки хармония между доброто и злото.

Рисунка от народните приказки на Дядо Коледа , яздещ козел

В нощта на Крампус, или Krampusnacht - нощта на 5-ти декември, децата в Германия внимавали да не привличат интереса на смущаващия звяр, с надеждата, че Свети Никълъс ще им донесе подаръци на Nikolaustag, 6-ти декември.

Австрийска поздравителна картичка с лицата на Санта Клаус и Крампус


Според National Geographic, Крампус е смята за син на Хел в нордската митология (Хел, дъщеря на Локи и надзирател на земята на мъртвите). Неговото име произтича от немската дума "krampen", което означава "нокти". Крампус е подобен на някои образи от гръцката митология, като сатирите и фавните, и е изобразяван по пикантен начин в картички от края на 19-ти век, като похотливо преследващ приятно закръглени дами.

Митът за Крампус може да бъде открит в алпийските региони, Австрия, Германия, Унгария, Словения и Чехия, а самата легенда се е разпространила широко из Европа и по целия свят. Семействата традиционно разменят цветни поздравителни картички, наречени Krampuskarten още от 1800-та година, на които е изобразен понякога глуповатият, а друг път зъл Крампус.

В началото на 20-ти век Крампус е забранен от австрийското фашистко правителство, но традицията била съживена с падането му след Втората световна война. И до днес се провеждат традиционните годишни паради, при които млади мъже се обличат като Крампус и бягат из улиците, плашейки с ръмжене и с потракващи вериги минувачите.

Парад на Крампус в Пьортсшах ам Вьортерзее, Австрия 2013

Много градове и малки градчета, в стремежа си да съхранят старата традиция, организират прочутия Krampuslauf - голямо събиране на празнуващи, облечени като Крампус, които гонят хората из улиците. Повече от 1200 австрийци се събират всяка година в Шладминг, Стирия, за да се пременят в страховити одежди и да плашат минувачите с пръчки и гръмко звънящи чамове. Брезовите клонки се боядисват в златно и се поставят по вратите, за да напомнят за неговото пристигане.

В допълнение на Крампус, Санта традиционно се наслаждава на посещения при различни домакини, в зависимост от региона и културата, което се отразява на местната история и вярвания. Тези митологични фигури имат много общи характеристики и в общи линии играят ролята на наказващия или отвличащия, в контраст с благородния и щедър светец. Те често държат пръчка или метла, и обикновено са облечени в черни дрипи,  и с рошава коса.

Вярвало се е, че елфи, коболди (духове, които населяват домовете и живеят под земята, в пещери и мини - бел. Hypatia) или предхристиянски домашни духове от английската и от скандинавската традиция са носители на подаръци, но те не са със същия висок статус като Свети Ник и неговия партньор. В Германия, Кнехт Рупрехт (Фермерът Руперт, Слугата Руперт) бил старец с дълга брада, облечен в слама или покрит с животинска кожа. Той придружавал Свети Никълъс и носел торба с въглени. Човек можел да чуе приближаването му от звънтенето на миниатюрните звънчета, зашити за дрехите му. Кнехт Рупрехт очаквал децата да могат да рецитират християнски катехизис или да си кажат молитвите, след което им давал плод или джинджифилов хляб. Ако те не били научили уроците си, казвало се, че в най-добрия случай той щял да остави пръчка или парче въглища в обувките им, а в най-лошия - да сложи децата в торба и или щял да ги изяде, или да ги хвърли в река. Рупрехт се превърнал в нарицателно име за дявола в Германия.

Рисунка на Кнет Рупрехт, 1863 г.
В Палатинат, Германия, както и в Пенсилвания в САЩ и на източния бряг на Канада, другарят на Дядо Коледа се нарича Белсникел. Тази страховита фигура, доста подобна на Кнехт Рупрехт, посещава домовете по време на Коледа и раздава подаръци или наказания. В някои региони, този герой е облечен като жена, и наричан Коледната жена. Той е напълно дегизиран в женски дрехи, с парче плат увито около главата и лицето, и носи сладки и пай, както и дълга шибалка, която играе ролята и на вълшебна пръчка.

Рисунка на Белсникел, от Ралф Дунклбергер

Цварте Пийт (Черният Пийт) е стара митологична фигура в Белгия, Нидерландия и Люксенбург, който се е превърнал в противоречив герой в съвременните времена. Традиционно негър (африканска мъжка фигура, обичайно символизираща слуга), той бил описван като мавър от Испания и помощник на Свети Никълъс, който забавлявал децата и раздавал лакомства. Актьорите, играещи Черният Пийт, носят черен грим, черни дрипи и червено червило - практика, която сега се счита за расистки стереотип. Всякаква поява на Цварте Пийт в момента в Нидерландия, среща протести.

Зинтерклаас и Цварте Пийт
Легендата за Крампус не замира, а всъщност набира популярност, въпреки онези, които смятат, че дяволоподобният образ на Крампус не е е подходящ за деца, или пък че неговата фигура е била променена, за да оправдае модерните антихристиянски сантименти:

"Дали ви харесва или не, съвременният образ на Крампус е лишен от всички добри намерения, на които се е радвал във фолклора. Сега е затвърден в няколко култури като чудовище, което не носи нищо добро на никой, когато се появи. Той е персонификацията на страха и на ултимативния коледен кошмар - за радост на възрастните, които искат да се държат като самите деца, които Крампус е имал намерение да поправи", пише редакторът на MyMerryChristmas.com.

Добре е да се помни този Крампус, чиято поява като демон не е анти-Санта все пак. От древни времена той работи рамо до рамо със Санта да гарантира, че хората ще се уважават помежду си и ще се държат добре едни с други (по негов собствен неортодоксален начин). Какъв по-добър празничен сантимент от този?



Източник: Ancient Origins


Сигурна съм, че вече сте се сетили и за българския аналог на Крампус. Да, Черният Петър! Буквално е привзет от холандската традиция. Помня как като деца, по време на игра на асфалта, дама или нещо друго тебеширено, си пеехме: "Черен Петър без уши, кара Митко да греши". Виждате как една митологична фигура преминава през различните култури и еволюира, просмуквайки се в други образи. Така проследяването на един митологичен персонаж във фолклора на една страна се превръща в изключително трудна задача, тъй като тя изисква изследването на подобни образи в съответния прилежащ ареал и околностите. В случая - Европа! Най-много ми хареса картинката със съвременния образ на Папата и Дявола - много добро попадение, повдигащо вежди и редица въпроси. Да не говорим за Никулден, който е преиначен от християнството, за да се яде риба на този ден, който на практика носи традицията на езическата Коледа. 

На 4-ти декември беше премиерата на филма Krampus, но за съжаление не го излъчиха в България. Самата аз случайно се натъкнах на трейлъра преди няколко седмици, неподозирайки, че ще попадна на тази статия точно днес и ще реша да я преведа и публикувам. 

Да, Крампус наистина се завръща, но не в традиционното си истинско амплоа, а пречупено през Холивудски non-sense. И все пак, he is back!

----------------------------------------------------------
Edit 10.12: SPCTTR сподели за още един филм за Крампус, чиято премиера е била на 2-ри октомври за САЩ. Това е Christmas Horror Story, в който има вече и истински джуджета. Ето и трейлъра:




Вече имаме два филма за Крампус в един коледен сезон! Какво става, нещо се забърква май?

Keep watching and dare to know. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар